Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Преди много години, още като посланик в Москва и по време на посещение в Петербург, си казвах, че ще дойде 2017 година и светът ще се опита да направи равносметка на тези събития. Малко преди това бях прочел разследвания, този път с убедителни доказателства, за 40 милиона райхсмарки, с които губещата война Германия си купува мира от изток, като дестабилизира отвътре основния си противник. Това не е новост, да финансираш диверсионните акции в тила на противника, германците дори имат определен термин – revolutionierungspolitik. Ленин преминава през Германия в затворен влак по договореност с германските власти. Схемата за финансиране на болшевиките между февруари и ноември 2017 е достатъчно добре изследвана, като каналите за финансиране включват и контрабандата на германски стоки и кеширани приходи от продажбите им за „революциoнни“ цели. Берлин не подкрепя само вътрешни политически размирици, а стимулира и националната карта и борбата за независимост на националните малцинства, включително на Финландия. Не вярвам тогава германските маршали и дипломати да си давали сметка каква кутия на Пандора отварят, защото при всички случаи са решавали тактическа задача, която след това се връща да ги преследва като кошмар.

Толкова години четяхме за меншевики, болшевики, за вождовете на пролетарската революция, за марксизма-ленинизма, а в същност тези кодови думи не са давали познанието за истинските процеси и неща. Това да наречеш един обикновен преврат революция е просто част от маркетинга на събитието и на собствените ти усилия и роля. Ако погледнете с какво са се занимавали основните вождове на революцията през месец февруари 1917 година, ще останете с впечатление, че те са били обществени маргинали, а някои от тях обикновени престъпници – Сталин се занимава с рекет и обири на банки.

Революцията на октомври е

връх в политическата демагогия на двадесети век,

тя създава паралелна реалност като предлага прости отговори на неуките маси по сложни въпроси. Ленин предлага „хляб, мир и земя“, като дава властта на революционни съвети, чрез които вождовете на малцинство могат да управляват мнозинството – чрез декрети, а не чрез избори и демократични институции.

Революция изважда Русия от традиционната и история и вместо това я импрегнира с нова световна мисия, с нова религия, с нов екстремизъм, който ще разтърси не само нея, но и света. Да, точно така, с нова религия в идеологическа опаковка, защото вождовете са новите божества и последователите им не трябва да имат друг бог. Идеите са повече битка за нова религия, отколкото валидна политическа идеология, която служи да се спечелят „умовете и сърцата“. Зад идеите на Октомври няма особено рационално или съзидателно зърно, няма икономически и финансови разчети, няма свободен избор в условията на конкуренция – не вътрешна по партийните конгреси, а обществена. Има само една истина, другото е ерес. В знаменитата фраза на Ленин „религията е опиум за народа“ се крие закодирана нова религия, в която трябва просто да вярваш, без да се съмняваш, да следваш без да питаш за посока и методи.

Несъвършенствата и престъпленията на монархията в Русия и Първата световна война със сигурност допринасят за това вносът на революция и марки да генерира този опустошителен за света и самата Русия резултат.

Сто години по-късно страната все още се лута в търсенето на „революционните“ вождове, на свой път извън историческата нормалност на пазарната икономика, технологичния прогрес и демократичния процес, на нови религии и месии, с които да изнесе своят олигархичен модел по света, като го направи по- сходим с нейните вътрешни устои и ценности. Не търсете друга логика в опита на новият вожд да се разбере с американския президент извън договорките между олигарси, с надеждата, че американските олигарси ще се разберат с руските и тогава ще настъпи световна хармония. Демокрацията е вторична, за декор, потьомкинска.

Октомврийският преврат претвори в реалност за първи път глобалната доктрина за пролетариите от всички страни, които да се съединяват. Едва години по-късно съветската глобална доктрина ще намери своя аналог в американския глобализъм. Това не е класическата империя с колонии, която е плод на години завоевателни действия и войни, а първия глобален проект за завоюване на съзнанието и иницииране на промени отвътре, през демократичните институции, за да се наложи „диктатура“ и смени системата. Това е вероятно най-успешната глобална хибридна операция в историята на човечеството, за това не се изненадвайте, че наследниците на Ленин и Троцки и днес са ненадминати майстори по масови манипулации.

Забележете – извън простия слоган „електрификация плюс съветска власт равно на комунизъм“ „великата“ революция не дава никакъв достоверен икономически проект, разчетен като разходи и ползи. Дори относителната либерализация на политиката на НЕП-а е принудителна мярка, защото според Ленин, „не сме достатъчно цивилизовани за социализма“. Тъй като вождовете на революцията съзнават, че резултатите и ежедневието скоро ще ги опровергаят, съветската власт прилага едновременно диктатурата и насилието – цената на човешкия живот е нулева, но и напълно религиозна анестезия на отвлечената идея за комунизма, която няма реални координати в съзнанието, няма практическа стойност и доказателствена част, но затова пък отлага търсенето на отговори днес в преследването на химери утре.

Дори доказани като исторически факти около февруарския преврат, гибелта на царското семейство и най-вече живота и престъпленията на Ленин и Сталин, днес трудно се смилат от обществеността и в Русия. Историята отмина, религията остана.

През 1991 година, когато бе отворен достъпа до секретните архиви за Ленин, изследователите просто не можаха да повярват на

човеконенавистната и русофобска същност на вожда на световния пролетариат.

Заповедите, които той разпраща за изпълнение по цяла Русия неизменно сочат – разстрел, без разпит и без колебания, при това не само на съпротивляващите, но и на тези, които не подкрепят достатъчно активно новата власт,включително сред своите. Първите „премиални“, които новата власт раздава са премиалните за „тайно обесените“ без съд и присъда „вътрешни врагове“. През 1919 година Дзержински пише писмо на Ленин, че са задържани един милион казаци, на което вождът поставя резолюция „да се разстрелят до един“.

„Иновациите“ в сферата на „революционното“ насилие, което оправдава всяко действие са безчет, Сталин само доразвива Ленин в сферата на тоталния терор.

В съвременните интерпретации за значението, ролята и последствията от „великата“ октомврийска революция Ленин вече не е всенароден любимец и в пълния смисъл на думата е падащ идол. Путин не го долюбва, защото е разрушител на империята, на славата. Руският президент се родее повече с царското, отколкото с вожда на пролетариите. Текущия вожд, стъпил върху богатството натрупано през време на свръхвисоките цени на нефта и газ и дълголетието във властта, вече ненавижда революциите и енергията на масите, протестите и улицата. Затова пък Сталин е източник на вдъхновение, не само защото е държал в железен юмрук властта, но и защото е накарал целия свят да се страхува от Съветския съюз и да признае правото му на сфери на влияние. Не случайно Путин извежда темелите на своята политика като нова поредна, модернизирана версия на хибридната политика на износ на революция, която започва със сталинска претенция за световна доминация, но вероятно ще завърши като брежневския вариант.

Ревоюлцията на Октомври вероятно е най-значимото събитие на 20 век не заради непосредстевния си ефект, в това отношение значително отстъпва на двете световни войни, а по разрушителната си сила и дългосрочни последствия, определили за десетилетия напред рамките на възможното и значимото в историята на човечеството.

Като събитие от национален мащаб, ограничена в Русия, а по-късно в Съветската Русия и Съветски съюз, тя трудно би имала глобално значение. Но именно технологията на първият реално глобален проект за световно господство през каналите на „пролетарската солидарност“, по които текат идеи, пари, влияние, корупция, поквара, насилие и екстремизъм, генерира все процеси и събитията и 100 години по-късно.

България е особено силно потърпевша от тази революция. Ние печелим битката на Добруджанския фронт и се защитаваме през 1918, даваме подслон на десетки хиляди белогвардейци, гонени от „червените ескадрон“, но заедно с това унищожаваме европейското в българската левица, нейната социал-демократическа основа, което и до ден днешен оказва своето злокобно влияние.

Вместо по пътя на Димитър Благоев и Георги Кирков, които ненавиждат имперската политика на Русия,

българската социал-демокрация се болшевизира,

подчинява вътрешните развития на външен център на влияние – Третия коминтерн начело с Коларов и Димитров и отваря огромна „врата“ за деструктивни влияния на Москва, за насаждане на дълбоко чужди на преимуществено земеделски и консервативен народ ценности на световната революция, откъсва ни като развитие от европейската гравитация, в основата на които стоят демокрацията, просвещението, труда и предприемачеството. Вместо това ни насилват да приемем догмите на революционното насилие, което унищожи елита на България през 1925 година в атентата в Света Неделя, и след войната в Народния съд. Образно казано именно тази октомврийска революция извади България от Историята през 1944 година.

И до ден днешен българската левица в разломни мигове е склонна да се ориентира по залповете на Аврора, по внушенията от Москва в по-голяма степен, отколкото от своите сестрински европейски социалдемократически партии.

Както и по времето на Септемврийското въстания, което е типичен пример на износ на революция, и днес пътуват емисари към и от Москва, за да реализират съвременните „революционни“, антизападни версии на мисии на Коларов и Димитров в ущърб на европейската принадлежност и националните интереси. И днес има организирани и финансирани групи за подривна дейност, които са готови по команда от Центъра, да блокират действията на властите, да рекетират за пари и влияние в името на евразийско бъдеще.

Най-значимата оценка на това събитие преди 100 години е мълчанието в Москва????????????

Защото случилото се не е нито велико, защото доведе до гибелта на десетки милиони души и върна с десетилетие назад развитието на много народи, нито социалистическо, защото нямаше нищо общо с класическата социалдемокрация на Европа, нито се случи през Октомври.