„По време на своя президентски мандат аз се срещнах с по-голямата част от световните лидери и изучих личността на всеки от тях” – пише в своята книга „Уроците на властта” бившият френски президент Франсоа Оланд. Изданието Le Nouvel Observateur, цитирано от БЛИЦ, в публикация под заглавие „Les chiens de Poutine, le fromage d'Obama... François Hollande ou l'art du portrait” е подбрало негови впечатления от срещите си с Владимир Путин. 

За Оланд най-тежката „без съмнение” е първата среща с Владимир Путин, състояла се през юни 2012 г., само три седмици след избирането му за френски президент. 

„Това е силен и загадъчен човек – толкова сърдечен и внимателен, колкото може да е хладен и твърд. Посрещайки събеседника си с погледа на своите сини очи, той ту го предразполага, ту го тревожи. Той заразява околните със своя смях, неговите разсъждения могат да са цинични, а най-острите думи ги произнася с най-невъзмутим глас”, отбелязва Оланд. 

По думите на експрезидента, единственият човек, когото Путин не успял да уплаши, е Ангела Меркел. Двамата имат преимуществото да са били дълго време във властта. 

„Тя отдавна го познава. Тя умее да разговаря с него. Той обаче никога не се отказва да опитва да насади у нея страх, използвайки смес от заплахи, комплименти и спомени”, твърди Оланд. 

„Когато ни прие в Сочи, той насочи срещу нея своите кучета. Той прекрасно знаеше, че тя не ги обича”, добавя той. 

Владимир Путин е разнолик човек, който играе ту ролята на "доброто", ту на "лошото ченге", и това понякога обърква. 

През юни 2014 г. Оланд и тогавашният външен министър Лоран Фабиюс посрещнали руския президент в Елисейския дворец. Тогава Путин искал да се покаже обаятелен. 

„Моят поглед попадна върху хладилната чанта, която той държеше. Открих, че в нея лежеше бутилка водка, която той искаше да изпие с нас, и се грижеше тя да има необходимата температура. Той вдигна множество тостове за славата на френско-руската дружба,” разказва Оланд. 

Няколко месеца по-късно Оланд отново се срещнал с Путин в неформална обстановка на московско летище. Наболелите тогава въпроси – Крим и Сирия – били „взривоопасни” и преговорите се затегнали. 

„В момента на нашето сбогуване руският президент поиска да ми направи подарък, за да скрепим нашето примирие” – пише Оланд. Подаръкът представлявал „документ в богато украсена опаковка” – писмо на Наполеон, написано по време на Руската кампания. 

„Такъв е руският лидер – хладен и решителен, непредсказуем и деликатен,” отбелязва Оланд. 

„Той може да съжителства с Европа само при условие, че тя ще е слаба и разединена. С едни той играе, използвайки икономическо и енергийно оръжие, с други - като разполага свои войски по границата. Той уважава силата, включително силата на САЩ, но демонстрира, че няма да се погнуси от всякакви средства, даже най-крайните, за да посее тревога в самото сърце на американската демокрация,” твърди Франсоа Оланд.