"Абсолютно недоумение буди в мен решението на Народното събрание от вчера, с което окончателно бе прието неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата. Като омбудсман нееднократно алармирах народните представители за огромния брой жалби, в които гражданите се оплакват точно от неравноправни клаузи в договорите с фирмите за бързи кредити, прекомерни лихви, неустойки, такси и др. Това бе и основният проблем, който отчетливо излезе като особено сериозен при анализа на жалбите на гражданите и който поставих на вниманието на депутатите при представяне на доклада ми през септември т.г."

Това написа в профила си във Фейсбук омбудсманът Диана Ковачева.

"Очаквах, че ще бъдат предприети мерки, така че гражданите да бъдат защитени от неравноправни клаузи в договорите с фирмите за бързи кредити, особено сега, в ситуацията на пандемията, предизвикана от коронавируса, когато за много хора те са единствен вариант и за оцеляване. 

Вместо това обаче бе направена промяната в Закона за потребителския кредит (ЗПК) с предпоследната от преходните и заключителни разпоредби на друг законопроект – този за изменения в Закона за ДДС. Това означава, че разходите, които потребителят вече ще плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни.

С други думи, ако гражданинът е взел 2 000 лева кредит от фирма за бързи кредити, неустойката за забавяне, която ще трябва да плати, може да достигне 4 000 лева!
За класическата неустойка за забава ЗПК – чл. 33, ал. 2, предвижда ограничение: „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“.

Тук обаче става дума за т. нар. „разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“.

И сега с нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“, т.е. съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато бе практиката досега.

Смятам, че тази промяна е категорично неприемлива и в ущърб на гражданите и ако текстът бъде обнародван, ще сезирам Конституционния съд", съобщава омбудсманът.