Онлайн петиция за запазване оригиналния вид на концлагера „Белене“

Петицията за запазване на оригиналния вид на бившия концлагер „Белене“, която бе обявена и стартира със събиране на подписи по време на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на Втори обект на остров Персин на 6 юни 2026 г., вече е публикувана и онлайн (петицията може да бъде подкрепена – ТУК).

С нея се настоява изпълнителната власт да запази оригиналния вид на единствения съхранен като сграден фонд концлагер от времето на тоталитарния комунистически режим в България – бившия концлагер „Белене“ (1949-1987).

Както desebg.com писа с решение №70 от 26.01.2017 г. Министерският съвет е предоставил мястото на бившия концлагер, което е публична държавна собственост, за управление за срок от 5 години на община Белене за изграждане на парк-мемориал, включващ „реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник“, и поддържане на понтонния мост към остров Персин.

В решението е подчертано, че „при нереализиране на предвидените дейности по реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник в продължение на 5 години от предоставянето на имота правото на управление се отнема от община Белене“.

Същите условия са залегнали и в договор №ДС-246/31.01.2017 г. между областния управител на Плевен и кмета на община Белене, подписан според изискването на министерското решение.

Правото на управление на мястото на бившия концлагер „Белене“ е изтекло през януари 2022 г. Община Белене не е изпълнила нито една от възложените ѝ дейности. Не е поддържан понтонният мост, не са реновирани предоставените оригинални сгради от третия период (1984-1987) на концлагера „Белене“, не е построен паметник.

Рушенето на сградите продължава и до днес, като много от тях са допълнително увредени в резултат на нерегламентирани стрелби, следите от които могат да се видят с просто око.

Независимо от липсата на каквато и да е отчетност пред Областна управа Плевен и пред Министерския съвет, от неизпълнението на правителственото решение и договора с Областна управа Плевен, и от изтеклия преди четири години 5-годишен срок, община Белене неотдавна е предприела действия в нарушение на правителственото решение и договора с Областна управа Плевен, които ще доведат до унищожаването на оригиналния вид на единствения съхранен като сграден фонд бивш концлагер от периода на тоталитарния комунистически режим, а именно:

Позовавайки се на решение №70 от 26.01.2017 г. на Министерския съвет и на договор №ДС-246/31.01.2017 г. между областния управител на Плевен и кмета на община Белене на 12.03.2026 г., главният архитект на община Белене е издал разрешение за строеж №05 за „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене, Втори обект“.

В нито един от цитираните документи обаче не е възлагана такава дейност за „възстановяване“ на каквото и да било. По същество това „възстановяване“, което община Белене предприема, представлява построяването на нов лагер, което нарушава решението на Министерския съвет от 2017 г., тъй като в него са посочени точно и конкретно дейностите, които следва да бъдат извършени от общината за създаване на парк-мемориал – „реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник“, както и в договора с Областна управа Плевен.

На практика с издаденото в община Белене разрешение за строеж за „възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене, Втори обект“ тя подменя решението на Министерския съвет от 2017 г. и условията на договор №ДС-246/31.01.2017 г. с областния управител на Плевен.

Архитектурният проект, заложен от община Белене, също не съответства на определените от Министерския съвет през 2017 г. дейности, а се отнася до „възстановяване“ на лагера във вид на бараки, карцер, огради и други съоръжения, които отдавна не съществуват.

Архитектурният проект на община Белене не е публично представен, нито е подлаган на обсъждане със заинтересованите страни – организациите на жертвите на „Белене“ и техните наследници, които са напълно игнорирани от процеса.

Намерението за „възстановяването“ на отдавна заличени сгради и съоръжения и превръщането на „Белене“ в „нова“ туристическа атракция е обида към паметта на жертвите и техните наследници, още повече, че община Белене никога не е потърсила мнението на гражданските организации, свързани с жертвите на комунистическия режим, включително и с преките жертви на „Белене“ и техните наследници. На практика се получава така, че общината уж „прави“ нещо в памет на жертвите, но без самите жертви и техните наследници.

Посочено е, че в страните от Източна Европа държавната политика никъде не възлага „възстановяване“ на бивши концлагери, нито от периода на националсоциализма, нито при тоталитарните комунистически режими. Първо, защото това създава фалшиви бутафорни форми. Второ, защото подобно „възстановяване“ е пряко насочено към архитектурата, създадена от потисника/режима, а не към паметта и почитта на жертвите.

Петицията призовава изпълнителната власт да отнеме правото на управление на община Белене поради неизпълнение и подмяна на решение №70 от 26.01.2017 г. на Министерския съвет за изграждане на парк-мемориал с предвидени дейности по реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник в 5-годишен срок.

С документа се настоява държавата да поеме отговорност за запазването на историческото наследство от най-ново време и да приложи европейския опит от страни с аналогични места на памет, като постави на „Белене“ основите на държавен музей-мемориал.

Това тя трябва да направи съвместно с организациите на жертвите и техните наследници, каквото е тяхното настояване и желание, и каквато е европейската практика, особено в държава като Германия, която е водеща в преосмислянето на тоталитарното минало.