В решението си по дело на двама сирийски граждани срещу Дания Комитетът по правата на човека на ООН спира връщането на бежанци в България заради опасност от жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Това съобщават до медиите от Българския хелзинкски комитет.

Гражданите Р. А. А. и З. М. трябвало да бъдат депортирани от Дания обратно в България, където първо са подали молба за закрила в съответствие с Дъблинския регламент. Тяхната депортация обаче би представлявала нарушение на член 7 от Международния пакт за гражданските и политическите права поради непоносимите условия на живот, поясняват от БХК.

Решението е от 15 декември, но е обявено едва преди дни.

През юни 2014 г. сирийците - мъж и жена влизат на територията на България, търсейки закрила. Още с пристигането си биват задържани от българските власти, които подлагат мъжа на побой с юмруци и полицейски палки. Жената дърпат за косата и също бият с палки, след което я обискират на голо. Вещите им са отнети и така и не биват върнати, пишат от БХК.

След това двамата сирийци са изпратени в приемателен център, където условията са изключително лоши. В храната си те често намират червеи и насекоми, поради което рядко се хранят. Заради лошите хигиенни условия жената развива инфекция в малкия таз. При опит да получи медицинска помощ от лекаря в центъра ѝ е отказано с аргумента, че системата ще се срине, ако всички бежанци получат лечение.

Мъжът от своя страна страда от сърдечно заболяване. Въпреки че на два пъти припада в приемния център, получава единствено болкоуспокояващи. В местната болница три пъти отменят насрочения му час за преглед без причина, след което той спира да опитва да търси лечение.

От БХК продължават с описанието на премеждията на Р. А. А. и З. М:

Един ден на връщане към приемателния център мъжът е нападнат и бит от четирима или петима непознати. Той смята, че това е било мотивирано от омраза нападение, тъй като в близост до центъра често обикаляли групи, нападащи чужденци. Сириецът твърди, че му е отказан достъп до полицейското управление, поради което не е могъл да съобщи за престъплението. Жалбоподателите също споделят, че в продължение на три дни приемателният център е бил затворен поради присъствието на ксенофобски групи, които нападат хората, търсещи закрила. По това време е нападната група от млади мъже, които нарушавали часа за прибиране, за да осигуряват храна за настанените в центъра. Няколко от тях са били наръгани.

В крайна сметка през септември 2014 г. двамата сирийци получават бежански статут в България. С това те са информирани, че трябва да напуснат приемателния център, финансовата помощ от около 60 лв. месечно им е спряна, няма програма за интеграция, която да им помогне с намирането на жилище или работа. Нямат достъп до здравни услуги и образование.

В резултат те прекарват три дни на улицата, където освен всичко останало има опасност да станат и жертви на някое от множеството ксенофобски нападения, които в България остават ненаказани. Техни приятели все още настанени в центъра им помагат, като ги настаняват тайно в стаите си. Остават там до декември 2014 г., когато заминават за Дания със средства, изпратени им от роднини в Сирия.

Следващата година на полуостровната държава е прекарана в обжалване на решението на местните власти да ги върнат в България. В края на 2015 г. се ражда и детето им, което ги поставя в още по-уязвима позиция.

Предвид тази ситуация Комитетът приема, че депортирането им обратно в България според Дъблинския регламент би ги изложило на риск от непоправима вреда.

Решението по делото Р.A.A. и З.M. срещу Дания за пореден път поставя под въпрос действието на Дъблинския регламент. Преди него подобни решения по няколко дела прие Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Настоящото решение обаче е първото и засега единствено подобно решение на КПЧ срещу България, пишат от БХК.

Член 7 от Международния пакт за граждански и политически права забранява нечовешкото и унизително отнасяне. Депортирането в страна, в която едно лице може да бъде подложено на такова третиране представлява нарушение на тази разпоредба. Комитетът по правата на човека - орган, установен с Пакта, в правомощията на който влиза разглеждането на индивидуални жалби по подобие на Европейския съд по правата на човека, установява такова нарушение по отношение на Дания.

Всички други западноевропейски държави са подписали и ратифицирали Пакта и Комитетът може да намери нарушение срещу тях в случай, че предприемат действия по връщане на бежанци и кандидати за убежище по подобие на Дания.

На 13 февруари 2014 г. Върховният областен съд на Бремен пък отказва изпълнение на Европейската заповед за арест (ЕЗА - б.р.), позовавайки се на доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и на неправителствени организации за лоши условия в затвора в гр. Варна, неотговарящи на международни критерии.

После стана практика западноевропейски държави да не уважават ЕЗА в посока България по същата причина.