Прилепи има по цял свят. Висят надолу с главата в тавански помещения или по дърветата в парка и подхранват редица страшни приказки и легенди. В същото време те изпълняват и много важни функции в цялостната екосистема: унищожават насекоми или опрашват растения, например. 

През последните години прилепите придобиха печална известност като гостоприемници на различни вируси, които са преносими от животните към хората. Германското научно издание „Scinexx“ дава за пример епидемиите от ебола, тежкия остър респираторен синдром (ТОРС) и близкоизточния респираторен синдром (БИРС), чието избухване се дължи на вируси, пренесени тъкмо от прилепи. 

Над 3 хиляди вида коронавирус

Новият коронавирус най-вероятно е тръгнал от прилепи, а до хората е достигнал през гостоприемник, смятат експертите на СЗО. До много нови факти те не успяха да стигнат, а Китай всячески се опитва да отклони подозренията.

Прилепите се смятат за главен преносител най-вече на зоонотичните коронавирусите, към които принадлежи сегашният Sars-CoV-2. Зоонотични са онези вируси, които принципно могат да се предават от животно на човек. Германските медии съобщават, че прилепите по цял свят носят над 3000 различни коронавируса, а всеки отделен прилеп е гостоприемник средно на 2,7 различни видове коронавирус. Но преди да се пренесат върху човека, тези вируси трябва да мутират. Досега такива мутации е имало главно в Южен Китай и Югоизточна Азия. В момента обаче възниква аналогична опасност във Великобритания. 

Изследователски колектив от Университета на Източна Англия анализирал екскрементите на един вид прилепи, който се среща в Англия и Уелс и досега не беше сред гостоприемниците на зоонотични коронавируси. Тези анализи показали, че въпросният прилеп все пак приютява един вирус с научното наименование RhGB01 – първият зоонотичен коронавирус, установен във Великобритания. 

От човек на животно?

Добрата новина: този вирус не може директно да се прехвърли върху човек. „Той не е заплаха за човечеството,“ твърди професор Андрю Кънингам, един от съавторите на изследването. Лошата новина: това би било възможно, ако в организма на някой прилеп случайно се стигне до кръстоска между RhGB01 и Sars-CoV-2. Така че в момента трябва да се предотврати една на пръв поглед твърде неочаквана опасност. Както казва професор Кънингам, сега е важно „да се избегне пренасянето на Sars-CoV-2 от човек на прилеп, защото именно така ще бъдат избегнати и евентуални нови кръстоски." 

Подценявана опасност?

Изследователският колектив настоява по никакъв начин да не се подценява разпространението на коронавирусите и техните възможности за мутация. Професор Даяна Бел, която също е съавтор на студията, казва, че трябва да се провеждат последователни генотипни тестове на прилепи по цял свят, за да се предотвратят или хванат навреме възможните мутации. Тя призовава още да се избягват всякакви преки контакти на хора с прилепи. „В глобален мащаб трябва да въведем стриктни правила за третирането на прилепи и други диви животни,“ настоява професор Бел. 

Източник: Дойче веле