Петър Чолаков, Дойче веле

Отчетът на президента Румен Радев след изтичането на втората година от неговия мандат беше съчетание от познати тези и нови послания. 

Първо, чухме почти без вариации повторение на известните силно критични послания, смъмрящи работата на правителството, парламента и съдебната система. За пореден път, когато говори за политическата система, Радев рисува картини с мрачен поглед, отсичайки думите с патетично-гробовен тембър ("политици-грабители", отхвърляне на "мантрата на ГЕРБ за стабилност и икономически растеж", "преследване на свободата на словото", "критично ниско доверие в парламента", "лобистко законодателство" и т.н.). Разбира се, за някои този злокобен film noire, тези pompes funèbres изглеждат като доволно пресоляване на манджата. Но всъщност казаното има реална почва в негативните оценки, поставяни от външни институции (вж. например новия доклад на "Трансперънси интернешънъл"). А натъртваната репетитивност е изпитан похват на пропагандата. Така посланията пускат семенца по-дълбоко в съзнанието на аудиторията.

Съмненията около Румен Радев

И тук трябва да се спрем на съмненията. Например, когато става дума за тезата, че президентът е последна преграда пред използването на законодателния процес и съдебната система в интерес на частни, партийни интереси. Факт е, че Радев наложи вето 12 пъти, от които само едно бе прието от НС (на промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол). Той обаче не попречи на т.нар. "гражданска конфискация", не способства за разгласяването на стенограмата за грабежа на КТБ. Така изглежда, че в порива си към повече справедливост, Радев си дава сметка, че има граници, които за него, като политик, е опасно да прескача.

Една от основните критики към Радев се състои в това, че неговата претенция да бъде лоялен "натовски генерал" не е особено убедителна. В речта си президентът отдели немалко време, за да разсее тези съмнения, позовавайки се на активната си външнополитическа дейност. Впрочем, аз не съм склонен да подкрепя тезата, че Радев е "троянски кон" на Кремъл. Като политик, дошъл в коридорите на властта на крилете на БСП, той няма как да не се съобразява с избирателите на Столетницата, а и се опитва да флиртува със симпатиите към Русия в страната като цяло. Наивно е обаче да се смята, че по-този начин, заемайки противоречиви позиции (Трябва ли да паднат санкциите, наложени на Русия, г-н Президент, "да" или "не"?), той може да увеличи своята електорална подкрепа. С такива маневри Радев трудно ще спечели доверието на избирателите, които заемат, например, политическия център.

Не по-малко спорни са тезите на Радев по сагата с изтребителите. Той определя решението на НС за започване на преговори със САЩ за F-16 като лобистко. Това обаче е некоректно. Предстои тепърва да видим какъв ще е финалът на преговорите. Но огромното влияние и тежест на американската оръжейна индустрия в НАТО, организация в която България членува, няма как да не бъдат взети под внимание. Решението ще бъде обусловено от политически и, в по-малка степен, от "пазарни" съображения.

Крайният резултат от опита да се седи на два стола обикновено е падението. А това, че г-н Радев не е особено убедителен в каскадата си, се доказва от спадащия му рейтинг. Последният остава висок, но, както показват данните, оповестени през януари 2019 на "Алфа Рисърч", за три месеца Радев губи 5 пункта одобрение и за първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под границата от 50 на сто (47% одобрение срещу 17% неодобрение).

Нов политически проект, предсрочни избори и още

Второ, по време на отчета на президента Радев чухме и поредната, този път съвсем недвусмислена заявка за това, че той е готов да подкрепи нов политически проект. "От началото на своя мандат следвам много ясно кредо - законност, справедливост и суверенитет", заяви Радев. "Дали бих подкрепил нов политически проект? Да, ако той отстоява тези ценности и работи за модернизацията на България." Целта на този проект, според мен, няма да бъде да е конкурент, който ще "фагоцитира" БСП. А по-скоро ще е нейна патерица, гега, с помощта на която Столетницата ще опита да надскочи себе си, да пробие електоралния таван от малко над 900 000 гласа, който от години не може да премине. За да е успешен този проект обаче той трябва да пожъне успехи отвъд традиционните ловни полета на БСП. Факт е, че на президентските избори през 2016 година Радев надхвърли подкрепата за БСП. Така че тук въпросът е дали той и неговият екип могат да си върнат обратно поне разочарованите. 

Трето, нов момент е Съветът за стратегическо развитие на България, който президентът ще сформира. Вероятно той ще послужи като едно от ядрата, около които ще се роди новият политически проект. Ключовият въпрос е кои "интелектуалци и висококвалифицирани специалисти" ще бъдат привлечени. Ако става дума за до болка познати фигури, гравитиращи от години около БСП, целта на Съвета и неродения проект няма как да бъде изпълнена. Вече на сцената се появи инициативният комитет, оглавен от историка акад. Георги Марков, който призова президентът да "оглави обединението на нацията". Възможно е това да са "кадри", позиционирани в политическия център. Има сигнали, че това могат да са някои от бившите политици от НДСВ (например, служебният премиер проф. Герджиков). Но "царският проект" фалира безславно преди години, а лъчите на тези "политически звезди" са доста поизбледнели. И ако от царски хора ще се правят президентски, не трябва да се забравя, че около кадрите на НДСВ витае неприятният за мнозина ореол на Тройната коалиция.

След като преди няколко месеца Радев отхвърли тезата за необходимостта от предсрочни избори, сега държавният глава ги определи като сигурна перспектива. Така той сигнализира, че за него легитимността на това правителство е изчерпана и даде зелена светлина за нов вот, както и, разбира се, за новия си проект. Според мен, последният ще се материализира през следващите месеци. Може би ще го видим на местните избори през есента (дистанцията до европейските през май е твърде къса). Естествено, президентът няма как да оглави новата формация. Но ще се опита да вгради сянката си в нея.

Беше даден и "последен шанс" на парламентарната република; ако той не бъде реализиран от един нов парламент, ще се търси промяна на конституцията и увеличаване на ролята на държавния глава. Ако теглим чертата под всички тези амбиции, се вижда, че в момента г-н Радев прави опасна разходка, която го отвежда до самата граница на неговите законни правомощия.

В заключение, макар да е рано да се прогнозира дали проектът на Румен Радев ще бъде успешен или не, към момента се изясниха поне две неща. Първо, нова "президентска партия" ще видим и то в непосредствено бъдеще. Второ, заявките на г-н Радев ще задълбочат институционалното противопоставяне между него и управляващата коалиция ГЕРБ-Обединени патриоти.