Ивайло Дичев, Дойче веле

Стана някак общоприето, че на избори се лъже; по въпроса има и дежурен цитат на Бисмарк. Публиката вече дори не обръща внимание на гербаджийските обвинения за уж алчните посредници и страховития „Джемкорп“, който щял да овладее енергетиката ни, а мислите на г-н Цонев за влиянието на кръга „Капитал“ върху американския държавен департамент взехме да приемаме за характерова особеност. С усмивка наблюдавахме кръстоносния поход срещу сатанистите и кемтрейловете, поведен от партията на Чикагото, но там вече сме напуснали публичността и май навлизаме в полето на здравните институции.

Фалшивата новина, че България праща войници в Украйна

В тази кампания обаче станахме свидетели и на прекрачване на граници от друг порядък, което за моя радост предизвика своеобразен бунт на журналистите. Опасна и възмутителна беше лъжата, лансирана от „Възраждане“, с пригласяне от БСП, че Народното събрание било решило да изпраща военен контингент в Украйна. Нали правим разлика между различните политически хипотези - възможно е, опасно е - и фактическата лъжа: решено е.

Така г-жа Цънцарова излезе от ролята си на неутрален водещ на дебат и пое риска да я опровергае, та да успокои доколкото може общественото мнение. По-нататък и „Нова“ разви темата, като накара военния министър официално да опровергае фалшивата новина. Извинение от Костадинов или Нинова аз лично не чух, да се надяваме, че ще си е за тяхна сметка. 

Лъжи за инфлацията и джендър-глупотевини

Подобен журналистически бунт беше отказът на дуета Николаев-Иванова да приемат лъжата на Костадинов за подскочилата нагоре инфлация в Хърватия след приемането на еврото. Вярно, той има право на медийна изява, поканили са го, изказва мнението си – но не може да лъже. Да се сеща и г-жа Нинова, която миналия месец твърдеше същите неверни неща, подкрепящи желанието на партията ѝ да отложи еврото. Да добавя и реакцията на обичайно спокойния Бойко Василев: след съобщението на Костадинов, че еврото отишло в историята заради спада на акциите на „Дойче банк“, той съвсем не-журналистически възкликна „Хайде де!“.

По-сдържани, но изпълнени с нарастващо раздразнение бяха реакциите на водещите по нелепата джендър-глупотевина на БСП. На няколко пъти Свиленски чете едно и също изречение от един и същи учебник, представящ като „идеология“ един антропологически факт, а именно, че една малка част от човечеството има влечение към същия пол. Това е нещо, което подрастващите по-добре да научат в училище, отколкото на улицата (а какво точно наричат „джендър“ невежи хора няма да тълкуваме). Надявам се скоро нашите интервюиращи да се одързостят и да почнат да противоречат с факти на изкукуригалата столетница.

Журналистите трябва да си поискат властта обратно

Не само самомаргинализиращи се партии като „Възраждане“ и БСП трябва да будят отпор. Взело ли е правителството на Кирил Петков нови заеми? Това е въпрос с еднозначен отговор. Ще изпаднем ли в криза след три години? Това е мнение, на което всеки има право – трябва да правим разликата.

Разбитият монопол на ГЕРБ е чудесен момент за това журналистическата гилдия да си поиска обратно властта, определяна обикновено като четвърта. В близко време няма да има партия-сайбия, която разпределя порции, обратно, политиците ще се мъчат да се представят добре пред медиите. А това значи – да бъдат тежко притискани от интервюиращия, когато се опитат да излъжат. И никакви предизборни споразумения не бива да променят това. 

Политическият компромис може да е приемлив

Ако от тези избори излезе правителство, то очевидно ще е или малцинство на едните, мълчаливо подкрепено от другите, или обратното. И много избиратели ще приемат компромиса за лъжа, но това е голяма грешка. Заричанията са явление от друг порядък: аз това – не, аз със тоя – никога! Ама пък може да се наложи и да се отречеш от клетвите си - ами нали правиш политики, не някакви религиозни ритуали. Ако сме уверени, че нашите хора следват ясна морална посока, компромисът ще е приемлив. 

Лъжата обаче остава. Много ми се иска след тези избори да се върнем към записите и да потърсим сметка на политиците, които лъгаха. Ако не са отпаднали по естествен път от полезрението ни.