Мемоарният роман на Михаил Любимов „Операция "Голгота" - секретният план на перестройката”  предизвиква истинско цунами в руското общество в първите години след разпадането на СССР. Части от него започват да се публикуват през 1994 г. в руското издание „Строго секретно”, а разкритията на Любимов скандализират неразградените все още съветски тайни служби и предизвикват силен отзвук по света.

С „Голгота” авторът осветява за първи път таен план разработен по лично разпореждане на Юрий Андропов. Според него КГБ инспирира падането на комунизма, направлява появата на либералните лидери Горбачов и Елцин, нахлуването на див и безчовечен капитализъм, овладяването на бизнеса от криминалния контингент и мафията, а държавата от специалните служби. В „Голгота” е предсказана дори войната с Украйна и анексията на Крим, които се случват повече от 20 години по-късно. Крайната цел на секретния план, замислен от КГБ е хората да бъдат смазани и отвратени от действителността и капитализма да започнат да изпитват неистова носталгия по социалистическото минало.

Разкритията се приемат като абсолютна истина, защото Михаил Любимов е полковник от КГБ, който години наред оглавява бюрата на службата във Великобритания и Дания. Той е дългогодишен съветски шпионин под дипломатическо прикритие в Лондон, успял да се внедри сред политическия и бизнес елит на Острова. За британците руснакът си остава Усмихнатия Майк, чаровникът, който винаги се появявал на обществени места в компанията на най-красивите и актуални актриси на империята. През 1964 година дипломатическото прикритие на Любимов е осветено и разбито. Британците му предлагат да работи за тях, но той отказва. Обявен е за персона нон грата, а след завръщането си в Москва става шеф на английския отдел на КГБ, изключително близък с Юрий Андропов.

С „Голгота” Любимов нарушава закона на омертата в комунистическите тайни служби и е принуден да обясни в края на публикуването й, че в крайна сметка става дума просто за роман и художествена измислица, а не за документалистика. Вероятно бившият съветски шпионин е бил мотивиран да направи това уточнение, но разкритията в „Голгота” са поразяващи и до днес. Дори и най-предубеденият към конспиративни теории читател ще установи, че страните от бившия социалистически лагер живяхме през последните 30 години, след падането на Берлинската стена реално в сюжетите на уж секретният план „Голгота”.

Мемоарният роман на Любимов се публикува от Faktor.bg за първи път на български, водени от принципа, че само истината ще ни направи свободни.

Първа част четете ТУК

Михаил Любимов

Строго секретно
                                                                ИЗХ. N 90/441
            ИЗ АГЕНТУРНАТА СВОДКА НА СПЕЦИАЛНАТА
            ОПЕРАТИВНА ГРУПА ПО ОБСЛУЖВАНЕТО НА ОБЕКТ "А"
            (псевдонимът на Горбачов и неговото обкръжение.- Авт.)
       

Докладваме, че на 6 март 1986 година завърши  XXVII конгрес на КПСС, организиран от нас в съответствие с плана „Голгота“. Както беше планирано, с помощта на активни мероприятия на конгреса беше придаден откровено демагогски характер.  
В доклада на Горбачов преобладаваха призиви към
„ускоряване“, повишаване на икономиката на нивото на „новите изисквания“ (?!), понататъшна (?) „демократизация“ и т.н.  
Особено взривен характер на фона на откровено
дегенеративната антиалкохолна кампания, в хода на която масово се произвежда самогон,  пият одеколон, политукрка и разредена с вода вакса за обувки, бяха подготвените от нас в съответствие с контрастната пропаганда тезиси за "борба за чист и честенна партийците, за принципна кадрова политика"...

За основно постижение на януарския пренум 1987 година смятаме внедряването в оборот на тезисите за ЗАСТОЯ (терминът и цялата разработка са подготвени в Киноинститута с личното участие на А.Нуйкин), което, според нашите планове, ще стане начало на широката дискредитация на миналото, особено на Великата отечествена война, което ще отблъсне от обекта "А" елитните партийни кръгове от по-старото поколение и ще ги превърне във важен дестабилизиращ фактор в следващите етапи…
От агентурата на влияние е извършена огромна работа, увенчана с приемането на юнския Пленум от 1887 година на предложение за „стопанския план“, „кооперациите“ и особено за „избирането на директорите“, което като цяло би трябвало да послужи за началото на форсираното унищожаване на социалистическата икономика. 
Изненадващото е, че партийно-административната върхушка се отнася с голямо недоверие към пазарните идеи.
Даже такъв опитен икономист като Юрий Лужков на въпрос дали новите икономически мерки са вариант на ленинския НЕП, избягна въпроса, опасявайки се да не го нарекат „привърженик на пазара“.
------------------------------------------------------------------------
                                                      СЪВЪРШЕНО СЕКРЕТНО
                                                        ИЗХ. N 10/285
           ИЗ АГЕНТУРНАТА СВОДКА НА СПЕЦИАЛНАТА 
           ОПЕРАТИВНА ГРУПА  ПО ОБСЛУЖВАНЕТО НА ОБЕКТ "Б"
           (псевдонимът на Елцин и неговото обкръжение).

...Главно внимание се отделя на обострянето на отношенията между Горбачов и Елцин и създаването на Елцин на образ на пострадал за истината, толкова любима на народа. За подготовката на пленума Московския градски комитет на партията не бяха нужни почти никакви усилия: всички и без това бяха готови да разкъсат Елцин, както го изискваха патрийните традиции, и даже му приписаха самоубийствата на някой секретари на районни комитети на партията.
По този начин е направена първата стъпка за създаването в народното съзнание на имиджа на Елцин като потивовес на Горбачов, политик, който се потивопоставя на ръководството на партията.
                                                                                                                        x x x

При една от следващите ни срещи Ю. В. беше в отлично настроение, все едно не беше неизлечимо болен.

- Вече почти три месеца буквално филтрирам досиетата на нашите партийни ръководители, за да намеря фигура за втроия етап на „Голгота“.  Има блестящи умове в международния отдел: Фалин, Загладин, Черняев, даже Бурлацки, но всички те се „поинтелигентчиха“ и не стават за ролята на народен лидер, отдалеч миришат на Академия на науките и на ученост, а нашият народ не понася това. Нужен ни е истински руски характер, с неговата широта, пиене и панаири, който може и да потанцува с хармониката, и да скочи от моста заради бас, и да забие един в носа, ако така му се прииска.

- А погледнахте ли в провинцията, Все пак и Ленин, и Бунин, и Сталин, и Солженицин идват не от Москва  и не от Ленинград...

- Естествено, гледах, но живите, интересните хора са малко, освен…

- Елцин? – внимателно вметнах аз, без да съм напълно сигурен, че съм улучил.

- Правилно! Не напразно с вашите оперативни групи претърсихте цялата страна. Като цяло Елцин по нищо не се отличава от Горбачов в идеологически план: същото партийно обучение, същата кариера, същата партийна тесногръдост. Но като личност, той е много по-колоритен и твърд. Ако Горбачов обожава дълго и изкусно да плете мрежи, то Борис Николаевич е склонен да сече веднага. При това той притежава великолепно качество за лидер на втория етап на „Голгота“: Той твърдо вярва в правотата на всяка своя постъпка. 
При това, впоследствие, както ни учи Маркс, е склонен да подлага действията си на съмнение.  Но с Елцин ви предстои много работа: първо трябва да му създадете имидж в страната и в чужбина, второ, да го „възпитате“ като демократ и привърженик на капиталистическия пазар, именно на диво-капиталистическия, а не с разни социалдемократически финтифлюшки.
„Интересите на народа, неговото благополучие, борба против привилегиите, за справедливост“, ето ви лозунгите за Елцин. Той безспорно ще бъде подкрепен от огромната част от нашата интелигенция – нали помните, че ми носихте обобщен анализ на разговорите в кухните на наши учени, писатели и други интелектуалци? 
Те са ненадеждни, всеки ще си свири неговата музика, след това ще се изпокарат, но от невежество всички ще подкрепят и защитават пазарните реформи. 
Филип Денисович (Бобков. - Авт.) ги пуска безплатно в чужбина и техните впечатления за Запада се оформят на основата на витрините, без да знаят как наистина се живее там, и главното, как се изкарват пари. Нашият руски интелектуален елит  не се интересува от тези въпроси: те си имат санаториуми, почивни станции и огромни тиражи за книги, които никой не чете, и държавни премии и множество бонуси, които те изобщо не ценят.
Къде другаде в света държавата издържа 10 хиляди писатели, от които сносно пишат не повече от 5-6 човека. 
Но те ще подкрепят пазара, защото всеки смята себе си за гений, който ще бъде купуван от всички, а после почти всички ще тръгнат с голи задници, извинете за израза.
Между другото, точно преди нашата среща Филип Денисович много ме разстрои: каза ми, че цялата ни интелигенция се натиска за КГБ, иска да става агентура! Естествено казах да ги гони,  иначе ще се лишим от надеждна опора в момента, в който започнем разгрома на КГБ, на тях не моаже да се разчита, те ще се страхуват да бъдат разобличени…
Впрочем, аз се готвя да вляза в болница…

- Как ще държим връзка, в болницата ли да ви посещавам?-изплаших се аз.

- В никакъв случай. Там ще нахлуе цялото Политбюро, нали ги знаете нашите подмазвачи. Може да ви засекат. Аз ще идвам тук тайно. И само за ваша информация, Михаил Петрович, здравето ми е много плачевно…

Явно, лицето ми е изразило състрадание и объркване, защото Юрий Владимирович се усмихна, потупа ме по рамото, страйеки се да ме успокои, и ме доведе до стълбите, но не слезе с мен дори това му беше трудно вече.

ИЗ ДНЕВНИКА НА АВТОРА

След XIX Всесъюзна партийна конференция през 1988 година, да и се не види, легнах в болница заради претоварване. Уви, Ю.В. много не беше пресметнал и ние пропуснахме сроковете още на първия етап на „Голгота“.    
Партийната номенклатура, а и цялата партия се оказаха много по-тъпи, отколкото предполагахме. Никой не можеше да разбере, накъде води Горбачов, който се държеше за стола си и повече от всичко се боеше от промените.
Не можеше Михаил Сергеевич от високата трибуна да заяви пред цялата страна: другари, хайде да строим капитализъм, грабете народната собственост, превръщайте се в предприемачи! 
А те, глупаците, нищо не разбираха, особено в областните комитети, на тях им се струваше, че пределът на човешките мечти са държавната вила, специалните доставки на хранителни продукти, колата, закритите болници и веднъж в годината пътуване зад граница на конгреса на въшливата комунистическа партия на племето мумбо-юмбо!
Нямаше как тогава Горбачов да си признае: другари, ще имате сметки в швейцарски банки, ще имате люксозни собствени (!) вили и в Русия и в Калифорния, ще изпращате децата си в Оксфорд и ще им купувате апартаменти в Париж и Ню Йорк. Жените ви ще се разхождат с кредитните ви карти из Цюрих, ще си купуват всичко, което поискат,  а вие ще ходите на почивка с целите си семейства, с внуците и правнуците, и то не в безвкусните санаториуми на ЦК и МС, където даже е опасно да поговориш с непозната жена, ще ви изгонят за аморалност, а на Канарските острови в луксозните апартаменти на най-добрите хотели в света, където за жалките хиляда долара на нощ можете да имате когото си поискате.
Всичко това Горбачов не можеше да го каже по естествени политически причини. Впрочем, в нашите планове не се и предвиждаше такова нещо, но разчитахме, че партийците ще схванат намеците и подтекста. Трябва да признаем, че само комсомолците от ЦК веднага схванаха и тутакси започнаха да плодят кооперации, съвместни предприятия, да инвестират партийните пари където трябва. 
Скандалите, шумът, крясъците на XIX партийна конференция, естествено бяха инспирирани от нас, бяха задействани оперативните групи. От една страна тъпота, а от друга – боязливост: така, по наше задание Попов, Бунич, Старовойтова вече бяха разработили проект за възраждане на частната собственост в СССР, но в последния момент се уплашиха да не ги изключат от партията.  Юрий Бондарев крещеше, че е неизвестно къде ще се приземи самолетът на перестройката, друг пък съвсем сериозно твърдеше, че истинският социализъм е американският капитализъм, замота се в шведския и швейцарския социализъм…И пак никой не разбираше накъде клони Горбачов. 

                                                                                                                         x x x
Да изградим на Борис Елцин имидж на народен герой в съответствие със заветите на Андропов, се оказа трудна работа: той пиеше умерено, както и всички нас, чекистите и партийците, по половин литър, което с добро мезе не се отразява на нормалния мъж,  пиеше, колкото и да е смешно,  по празниците, макар че имаше и отклонения, когато при него идваше Михаил Никифорович Полторанин.
Репутацията му на човек, който пие много пред Андропов му създаде Горбачов, за когото две чашки бяха пиене.Така че, Агентурна група "Б", за да създаде популярност на Борис Николаевич сред народа трябваше да разработи серия мерки по създаването на съответната репутация. И ние щяхме да се занимаваме с това две години, ако не беше Михаил Сергеевич, който не познаваше добре руския национален характер и смяташе, че пиянството е петно за политика.
Когато Елцин замина за САЩ, за да изнася лекции, аз го съпровождах реализирайки задачите на „Голгота“: да укрепя репутацията на Елцин в чужбина.
И до сега, когато слушам записите с изказването на Елцин, изпитвам възторг от неговото обаяние и остроумие – америкщанците за пръв път видяха непосредствен руски човек, различен от твърде цивилизования Горбачов, отричаващ се със своята прямота, понякога дори грубост.
Но нито аз, нито оперативната група "Б" не знаехме, че Горбачов също има този запис и е решил с него да компрометира Елцин.
Но въпреки сметките на Горбачов, показването на записа по телевизията и препечатването и в „Правда“, рязко вдигнаха рейтинга на Елцин и значително облекчиха нашата задача. 
Оставаше само да закрепим успеха и за тази цел беше разработена оперативна комбинация, в която се наложи да участвам и аз.
На една от подмосковските вили бяхме тримата: Борис Николаевич, аз и Сажа Умалатова, която смятах и досега смятам за най-красивата жена в СССР.
Борис Николаевич, както обикновено не пиеше, а ние със Сажа изпихме една-две бутилки и предложихме на Елцин да се изкъпем в Москва река. Както е известно, Елцин не може спокойно да мине покрай някоя рекичка и това е напълно обяснимо: цяла Русия от древни времена е разположена на речни брегове, желанието да се изкъпем, за нас славяните  има генетичен, бих казал исторически характер. 
Група "Б" вече контролираше брега и КАТ на Успенское шосе.
Борис Николаевич си взе хавлияа, ние със Сажа се прегърнахме, запяхме „Подмосковние вечера“ и всички заедно отидохме на брега. Аз се съблякох гол, и тъй като беше тъмно светнах незабелязано с фенерче на моите хора и скочих от моста в рекичката.
Всичко беше организирано много тактично, момчета а се появиха навреме и ми направиха само забележка, но целият инцидент беше предаден в медиите, в центъра на вниманието, естествено, се оказа Борис Николаевич, при това с дама. 
Горбачов тържествуваше, но съвестният, да му се не види, Бакатин –тогавашният министър на вътрешните работи, не изпрати, както се очакваше Елцин и Сажа в изтрезвителя. 
Но все пак имахме успех. В съзнанието на народа Елцин стана истински Иля Муромец. 
Андропов смяташе за предимство на Елцин и това, че той играеше волейбол, защото това се цени от нашия народ, който рядко се отделя от телевизора.  Агентурата се опитваше да убледи Елцин, че народният любимице трябва да играе городки или поне да се къпе в дупки в леда, като Попов и Лужков, или, в краен случай да играе футбол с останалото правителство. 
Но упоритостта на Елцин е добре известна (в досието му
на това са отделени няколко страници), и той упорито отхвърляше всички опити да го въвлекат в „народни спортове“. Нещо повече, въпреки нашия план, той се увлече от тениса, сякаш не е руснак, а някакъв английски лорд и няколко пъти даже опита да иглае голф, което силно подкопа имиджа му.
Никак не беше лесно да „извайваме“ от Елцин лидер на втория и третия епат на „Голгота“. Особено ни пречеше Бурбулис с неговата външност на коварен йезуит и глас на кастрат от Сикстинската капела (макар че той е много мил човек и вижда Русия един два-века напред), той твдърде много се въртеше около Елцин без да си дава сметка, че отблъсква от него почитателите. 
Но пък ни помагаше Михаил Никифорович Полторанин със своите деликатни маниери, любов към медиите и ненатрапчив антисемитизъм, който при всички обстоятелства винаги вдига рейтинга.

СТРОГО СЕКРЕТНО
                                                                 ИЗХ. N 3487
                        ИЗ ОБЗОРА НА АГЕНТУРНИТЕ СВОДКИ
                          НА ОПЕРАТИВНИТЕ ГРУПИ ПО
                      ОБСЛУЖВАНЕТО НА ОБЪЕКТИ "А" и "Б"

...Неуспехът на XIX партийна конференция и забавянето на „Голгота“ показаха, че дори елитът на нашето общество е поразително страхлив  и нерешителен. 
Историята с Нина Андреевна (тя изпрати писмо с критика
на перестройката на Лихачов,  когото се влючила на пратийната конференция и се опитвала да започне връзка с него), когато Лихачов една не успя да ликвидира гласността, като до смърт изплаши главните редактори на вестниците с демократична ориентация, показа, че е опората на перестройката – интелигенцията също е много по-страхлива отколкото предполагахме и твърде много цени своето жалко съществуване. 
Всичко това ни принуждава да вземем мерки за създаването на по-активен демократичен блок, обединяващ интелигенцията, още от 60-те години заразеня с идеите на „размразяването“, преди всичко със свободата за свободното пътуване по света (предполага се на държавна сметка), и подготвените от нас в школите на КГБ криминални кръгове, които вече развиваха бурна дейност в кооперациите и смесените предприятие.        
Проведени са важни вербовки в медиите, необходими за идейната обработка на населението, по телевизията създадохме деструктивни предавания като "Взгляд", "До и след полунощ" и други, подготовени са водещи - Миткова, Гурнов, Ростов, които със своя разкрепостен вид развиват у зрителите чувство за безотговорност.
Иницииран е закон за наказание на тези, които не дават информация на медиите, което вследствие на страхливостта на елите осигурява проникването дори в секретните учреждения.
Цялата кампания преминава под лозунга за ГЛАСНОСТ
Акцентът е върху борбата с привилегиите, до Борис Николаевич беше „доведена“ информация, че в кремълската болница се готвят да го отровят, вследствие на което той се прехвърли в районната поликлиника, променена е неговата „линия“ да пътува с градския транспорт, заделени са пари за купуването на "Волга" за Елцин. 
Организирана е автомобилна катастрофа, когато Борис Николаевич е в колата, а след това пуснати слухове за покушение, подготвено от Горбачов.
Противоречията в коммунистическата партия са доведени до краен предел, тя практически е деморализирана и съществува само заради страхливостта и нерешителността на демократите.

За още по-голямо обостряне на политическата ситуация и преса върху Горбачов са активизирани групите „Съюз“ във Върховния съвет,  „Памет“, различни националистически организации и ЛДПР. (Впрочем, Жириновски никога не е бил наш агент, такива като него и близко не ги пускаме. По наши данни той е агент на "Мосад", чията задача е да наплаши евреите, не само от Русия, но и от САЩ и Европа, и те да поискат да се преселят в Израел“)

(Очаквайте Трета част на материала)