Васил Данов

В София се състоя учредителната конференция на движението „За свободу России!“, в което участваха повече от сто представители на Руската федерация, Беларус и Казахстан. За председател на движението бе избран популярният руски политически лидер Генадий Гудков. Движението ще търси контакти с украинската диаспора, ще предложи и ще очаква протегна ръка от българското гражданско общество.

Защо все пак България?

Руските ни приятели знаят, че в България се шири солидна „пета колона“ на путинисткия режим, че поколения българи са дресирани и възпитавани в покорност и вечна благодарност към вечните освободители със или без петолъчки на челата.
Въпреки негативните нагласи на част от сталинизираното българско общество Дмитрий Гудков, който също е бивш депутат в  Думата не изпитва притеснение. Само преди няколко дни от ДАНС са му отказали виза за престой в България и той е бил принуден да търси помощ от европейските институции и подкрепа от български политици. Сега нещата са уредени и някой портиер на секретните служби отново ще пострада, защото не бил разпознал човек, когото никога не е виждал.

Дмитрий Гудков

„Разчитаме на съзряващото българско общество, което не е еднородно. Разчитаме и на разслояването сред руската диаспора у вас, сред която тепърва предстоят сътресения. Нито една обществена структура не може дълги периоди от съществуването си да остава в пълен покой. От Русия тепърва предстои да излизат мощни емигрантски потоци. Хората в градовете и в малките населени места живеят все по-зле. В момента 70 % от руското населени обитава градове. Руснаците чувстват и декларират все по-скромно, топящо се доверие към В. В. Путин и режима му. В момента доверието към Путин не превишава 32 %, а рейтингът на личната му партия „Единая Россия“ е спаднал до 15 %“, казва младият политик.

„В моя избирателен район на предпоследните избори успях да победя представителя на „Единая Россия“ с разгромяващ резултат. Затова кремълските технолози бяха принудени да ме отстранят от изборния маратон с измислени обвинения и с планирани репресии.

Защо е толкова агресивен във външната си политика режимът на Путин? Такава е природата му. След като организираш и налагаш диктатура вътре в собствената си държава, няма как да бъдеш миротворец в международните отношения. Логиката на подобни деспотии е неумолима. Те са принудени да стават все по-агресивни, все по-тиранични, докато стигнат до естествения си завършек – вътрешен преврат, спонтанен всенароден бунт или външнополитическа катастрофа“, смята Дмитрий Гудков.

Стоици и страдалци от три деспотични режима

Гости от Беларус, Казахстан и „дълбоката“ Русия споделиха на форума в София покъртителни истории. Не измислени, а преживени, изстрадани, надмогнати. В Казахстан путинските въоръжени сили, повикани като спасители, според официални данни са избили 227 „терористи“. Реално жертвите са повече от хиляда. Хиляда обикновени, мирни казахи. Чиято единствена „вина“ е била да се окажат пред автоматите и пред снайперските прицели на путинските главорези. Истински терористи и досега не са намерени.
Помним Йеремиевия плач на казахстанския президент Токаев. В страната му били нахлули 20 000 въоръжени и особено опасни терористи. По линия на ОДКБ /договора за колектива защита на евразийските държави/ предварително подготвените путлеристки войски нахлуха в Казахстан и подложиха страната на кървава баня. Целта бе сплашване, смятат делегатите на конференцията. Страх като превантивно оръжие срещу антипутински, антилукашенковски и антитокаевски мисли, слова и дела.