Опортюнизмът на Борисов е много по-малко опасен от пълното безвластие днес

Огнян Минчев

Миналата година бях свръх критичен към опитите на тогавашната власт да жонглира между безмилостните приоритети за ограничаване на заразата и натиска на няколко мощни съсловия да бъдат премахнати ограничителните мерки. Обвинявах - и то аргументирано - Бойко Борисов за безпринципен опортюнизъм в опитите му да задоволи всички искания. Сега ще затворим малко, после - ще отворим всичко и т.н. От днешна гл. точка трябва да констатираме, че миналогодишния опортюнизъм на тогавашния премиер бе опасен, но много по-малко опасен отколкото пълното безвластие и безпомощност на тези, които днес претендират да управляват държавата от името на Румен Радев.

Това, което се случва днес е не просто опортюнизъм. То е не просто власт на изявени антиваксъри от миналата година. Това е срамна имитация на противоепидемични мерки, чиито резултати се виждат в ежедневните сводки за експанзията на вируса. Как е възможно днес да имаме 120 жертви на Ковид и дори да не обсъждаме тревожно този факт. Има ли държава, чиито отговорни лица да излязат и да кажат какво ТРЯБВА да се направи. Президентът срамежливо спомена, че се е ваксинирал. А кога ще излезе и ще поеме отговорност - да призове всички да се ваксинират, за да се предотврати тази масова смърт? В публичния дебат има всякакви разнообразни аргументи ЗА и ПРОТИВ ваксините.

По улиците - голямо мнозинство от хора, които се преструват, че спазват някакви санитарни мерки. Антиваксърите говорят за медицинска диктатура. Добре, нека се пазим от тази диктатура - въпреки, че не можем да се опазим от редица други диктатури: на грабливата олигархия на власт, от диктатурата на хаоса, който предизвикват в парламента и в институциите лобистите на олигархичната мафия, от диктатурата на свършените факти на дългогодишно безпринципно управление - на енергетиката, например, поради което днес плащаме 30 на сто увеличение на електричеството. Нека, нека се борим срещу медицинската диктатура. Но не е задължително да следваме безропотно нарежданията на тази диктатура. Можем със здравия си разум да прилагаме тези минимални самоограничения, които да опазят самите нас от заплахата. Къде ще стигнем ако жертваме ежедневно стотици хора - конкретни хора с близки, с деца, със стойностни професии и пълноценен живот - в неограничената паст на заразата? Зная, че ще ми опонират - ваксините са измама, ваксинираните боледуват както и неваксинираните. Смъртта - абстрактните числа на смъртта са най-значимия аргумент. Не сме цивилизовано общество ако не ценим живота и не се борим със смъртта - с безсмислената смърт, със смъртта, причинена от лекомислие.