Опозицията поиска отговори за "История.БГ", Украйна и службите - властта отхвърли всички предложения

Общо 194 народни представители се регистрираха за началото на днешното пленарно заседание на Народното събрание.

Председателят на парламента Михаела Доцова представи програмата за работа на депутатите. Тя беше приета със 193 гласа „за“, 9 „против“ и без „въздържали се“.

След приемането на дневния ред депутатите преминаха към традиционните за сряда предложения на опозицията за включване на допълнителни точки в програмата на парламента.

Първото предложение беше внесено от лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев и депутата Иво Михайлов. Те поискаха на 16 септември да бъдат изслушани генералният директор на БНТ Милена Милотинова и председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Габриела Наплатанова заради отстраняването на Георги Ангелов като водещ на предаването „История.бг“.

Предложението не беше прието – 57 депутати гласуваха „за“, 127 „против“, а двама се въздържаха.

Иво Михайлов поиска прегласуване. По думите му обществото и протестиращите трябва да получат отговор защо Георги Ангелов е свален от ефир и дали зад решението стои политическа намеса. При повторното гласуване предложението отново не получи необходимата подкрепа.

Казусът с Георги Ангелов предизвика обществена реакция през последните дни, като СЕМ вече обяви, че ще изслуша ръководството на БНТ за планираните програмни промени, включително за отстраняването на журналиста от „История.бг“ и „От Европа и напред“.

Второто предложение беше на депутата от „Възраждане“ Коста Стоянов. Той поиска за 17 септември да бъде изслушан премиерът Румен Радев по въпроса има ли намеса на украинския посланик във външната политика на България.

Предложението също не беше прието. Стоянов настоя за прегласуване с аргумента, че министър-председателят трябва да даде публичен отговор по темата. И при повторното гласуване предложението не събра необходимата подкрепа.

Третото предложение беше направено от депутата от „Демократична България“ и бивш лидер на ДСБ ген. Атанас Атанасов. Той поиска на 17 септември в парламента да бъде изслушан премиерът Румен Радев за състоянието на службите и способността им да идентифицират и противодействат на чужди държавни структури и други заплахи за националната сигурност, свързани с пожарите в складовете на „ЕМКО“.

И това предложение не беше допуснато до дневния ред.

След поредното отхвърлено искане депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев направи процедурно предложение и призова председателя на парламента да не „крие“ премиера Румен Радев.

Четвъртото предложение беше на депутата от „Възраждане“ Петър Петров. Той поиска на 17 септември да бъдат изслушани председателят на Комисията за защита на потребителите Александър Колячев и председателят на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов.

Темата трябваше да бъде действията на двата регулатора във връзка с цените на горивата и основните хранителни стоки.

И това предложение не получи подкрепа от мнозинството.

Петото предложение беше внесено от лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Той настоя за 16 септември в дневния ред да бъде включен Законопроектът за българския език.

Законопроектът е внесен от Костадинов и група народни представители на 28 май 2026 г.

Предложението за включването му в дневния ред също не беше прието.

Шестото предложение беше направено от съпредседателя на „Да, България“ и депутат от „Демократична България“ Ивайло Мирчев и група народни представители.

Те поискаха на 17 септември да бъдат изслушани министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев, председателят на ДАНС Пламен Тончев и министърът на отбраната Димитър Стоянов за риска от хибридни действия, саботаж и други прикрити действия срещу държавни институции и компании.

Така в рамките на пленарното заседание опозицията направи поредица от предложения за изслушвания и включване на законопроект в дневния ред, но те не получиха необходимата подкрепа.