България

Иван Сотиров: Орденът за члена на ЦК Георги Йорданов е част от реабилитацията на престъпния комунистически режим

10:59, 3 Август, 2024

Иван Сотиров

Това е нарушение на закона

"Награждаването на ръководния деец на обявения със закон за престъпен комунистически режим Георги Йорданов е част от кампанията за реабилитация на този престъпен режим и е в грубо нарушение на законите на Република България."

Това заяви представителят на формацията "Синя България" Иван Сотиров, общински съветник от "Синя София".

"Георги Йорданов е член на ЦК на БКП и съгласно чл.2, ал.1 на ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН попада в категорията на лица, които са персонално отговорни за престъпленията на режима." - напомни той в публикация в профила си във Фейсбук.

Той допълва, че възхвалата на дейци на престъпния комунистически режим е проповядване на антидемократичната идеология на комунистическия режим, което е незаконно по силата на чл. 108, ал.1 от Наказателния кодекс.

"Важно е да се знае, че през годините на режима, никой не можеше да води собствена политика в която и да е област. В този смисъл всичките “заслуги”, които се приписват на Георги Йорданов, всъщност са възхвала за политиката на БКП в този период." - подчертава Сотиров.

В подкрепа на позицията си политикът цитира съответните текстове от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000 г:

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

в) лишаване от право на собственост;

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

е) лишаване от гражданство;

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.