В мразовитата утрин на 1 февруари 1945 г. в Централните софийски гробища са разстреляни, заровени в безименна яма и посипани със сгур 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 народни представители и 47 генерали и старши офицери от Българската армия. По зла комунистическа ирония на 1 февруари 1945 г. са убити най-много висши и старши офицери в цялата ни история!

В късния следобед на 1 февруари 1945 г. пред сградата на Съдебната палата са организирани хибридни митинги, на които жени с току-що ушити черни рокли развяват червени знамена и черни плакати с един-единствен надпис: „Смърт!”.

Разбира се, сборището е режисирано по съветски образец с цел да не се позволи свиждане на обречените с роднините, да бъдат доохулени вече осъдените държавни и политически дейци, сталинската касапница да бъде възвеличана като тържество на правдата и на правото, за пореден  път да бъде излъгана европейската общественост, както и да не бъдат допуснати многобройните чуждестранни наблюдатели да видят и да чуят последните думи на осъдените. 

В черната утрин на 1 февруари 1945-а е извършена

най-масовата екзекуция

на политически, икономически и военен елит в държава от Европейския континент!

Кой си е позволил да подмени Бога и да отнема живота на стотици, а преди това на десетки хиляди човешки същества?

Болшевишкият тоталитарен комунистически ред, донесен върху щиковете на Червената армия, намира у нас усърдни подизпълнители, които под диктовката на Сталин и Димитров потопяват Отечеството ни в кръв. 

Незаконният „народен“ съд е свикан с единствената цел да облече в юридически дрипи предумишлената разправа на Империята на Злото с цвета на българската нация. Със стахановски темпове болшевишкият съд произнася смъртни присъди срещу 2 730 българи, а други 305 души са „помилвани“ с доживотен затвор. Около 200 от осъдените на смърт са избити преди началото на съдебните процеси, но са съдени пост мортем, за да бъде конфискувано имуществото им, а децата и внуците им да бъдат дамгосани с проклятието „потомци на врагове на народа“.

Някак между другото са изселени 4 325 семейства на близки на избитите, като общият брой на ощастливените несретници достига 12 000 души. Конфискувани са повече от 200 предприятия, огромен брой недвижими имоти и вещи. 

Преди това в черните септемврийски и октомврийски нощи на 1944-а без съд и присъда са избити десетки хиляди други светли личности: учители, лекари, писатели, възрожденци, свещеници, кметове, предприемачи. Отворена е най-зловещата страница в хилядолетната българска история.

77 години оттогава. 

Ала България продължава да се върти в цикъла на минало несвършващо със стотици „паметници“ на съветските убийци и на усърдни местни главорези. Техните имена все още носят областни центрове, градове и села, главни улищи, военни училища, болници и драматични театри.

Докога, граждани на Обединена Европа?

Нима в днешна Германия някой би могъл да посочи поне една задънена уличка или затънтено село, носещи името на Хитлер, Химлер, Гьоринг или Борман?

В момента повече от 100 000 потомци на сталинските пълчища са струпани около границите на свободна и героична Украйна, готови да я освобождават за пореден път, да й донесат четвърти Гладомор, за избият далеч повече от вече загиналите 14 000 украински патриоти.

Днес наследниците на съдиите и прокурорите от т. нар. народен съд отново ни пеят приспивната песничка да не надигаме глава, да не се пъхаме между шамарите, да се снишим и да си траем, докато отмине бурята. 

Идейни следовници и генетични последователи на лозунга „Сталин, Тито, Димитров!“ с научни термини се опитват да ни пробутат мантрата, че няма защо да разчитаме на „чужди“ натовски войски, че сегашната Българска армия, съсипвана, невъоръжена и недообучена поради късогледата политика на същите „стратези“, с чудодейно превъплъщение ще покрие целия периметър от мисии и рубежи, за да защити националния суверенитет.

Днес за пореден път

слушаме арии на подмяната вместо Одата на европейската солидарност

или поне умерените акорди на осмислена, смислена и съдържателна промяна.

За пореден път синове и внуци на активни борци и на пасивни перестройчици се опитват да издърпат страната ни от талвега на евроатлантическата цивилизация и да ни напъхат в блатото на евразийското мракобесие, на сталинското коварство и на московското православие.

Отдавна е време да изхвърлим от битието си паметниците на армията-окупатор, на шумкарите-джелати, на „възродители“ и на интернационалисти, щедро дарявали късчета от българското землище на кръвните ни душмани.

Отколе трябваше да се сберем и да решим национални въпроси,

които висят със страшна сила в битието и съзнанието ни, във все така недописаната, крита и изгаряна, погребвана и посипвана със сгур национална история. 

С праведния живот и с мъченическата си смърт тези честни българи, чиито имена ни гледат от стените на Мемориала, ни подсещат, че имаме неизплатен дълг към тяхната памет, дело и живот.

Че сме длъжни да довършим наченатото от тях, да сбъднем мечтите им, да умножим обичта им, да се докоснем до духовния им ръст, да споим душевните им пориви със своите.
Без да постигнем възрожденския идеал за европейска, просперираща, демократична България, пълноценен и достоен член на ЕС и НАТО, сенките на святите ни предци няма да намерят покой в Отвъдното, а ние ще останем маломерно, изгубено в дебрите на перестройки и фалшиви промени поколение, излъгало надеждите и заветите на дедите си.

Поклон пред делото и паметта на българските герои и мъченици, посечени от брадвата на най-безмилостния тоталитарен строй!

Сполай на всички български граждани, на политически и обществени дейци, учени и воини, европейски депутати и народни представители, мъже и жени, живи свидетели и жертви на репресии, които за пореден път се сбират пред храм-паметника на българския Холокост!