Още две жертви на „възродителния процес“, този път от Добрич, осъдиха прокуратурата заради бавно правораздаване.

Това стана известно след огласяване на съответните съдебни актове на окръжния съд в Добрич, съобщи dobrichonline.com, цитиран от desebg.com.

Той е постановил две решения, с които осъжда Ппрокуратурата на Република България да заплати на жертвите (оповестени под инициалите Н. К и Н. М.) по 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени на двете ищци от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното през януари 1991г. следствено дело за т.нар. „възродителен процес“, което се води на производство от Военно-окръжна прокуратура София.

Производствата в Окръжния съд са образувани по внесени искове срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с които двете ищци претендират обезщетение като пострадали лица в лично качество и като наследници на един от пряко пострадалите от престъпленията, които се разследват по посоченото следствено дело.

Техният баща бил въдворен по политически причини в лагер „Белене“ за времето от края на февруари 1985 г. до средата на април 1986г., а след това принудително изселен в гр. Роман за срок от три години. След завръщането в дома си в гр. Толбухин (днес Добрич) бил поставен под постоянно наблюдение.

През май 1989 г. бил принуден да се изсели в Турция. Бил е лишен и от възможност да упражнява учителската си професия още от края на 1984 година.

С решение на Народното събрание от 1 юни 1990г. е била обявена неговата политическа и гражданска реабилитация. В началото на следващата година било образувано процесното следствено дело. В хода на разследването баща им починал и правата му на пострадало лице преминали върху дъщерите му като негови наследници.

В предявените искови молби ищците подробно са описали изпитанията, на които са били подложени по време на принудителната промяна на имената, страданията от задържането на техния баща, както и от изселването на семейството им в Република Турция.

Прокуратурата като ответник оспорва допустимостта и основателността на исковете. Изтъква фактическата и правна сложност на делото, броя на пострадалите, повечето намиращи се извън страната, чието процесуално поведение също било допринесло за забавяне на производството, задължителните по закон множество процесуални действия, включително изготвяне на молби за правна помощ до властите в Република Турция, изпълнение на задължителни указания на съда след връщане на делото.

Окръжният съд е установил, че предявените искове, основани на твърдения за прекомерна продължителност на разследването, са доказани по своето основание.

Съдът посочва, че продължителността на конкретното наказателно производство надхвърля многократно установените в НПК срокове, а фактическата и правната сложност на следственото дело не може да оправдае продължилото повече от 30 години досъдебно производство, поради което е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Окръжният съд приема, че ищците са претърпели претендираните от тях неимуществени вреди – безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение, че виновните лица за извършените спрямо тях репресивни действия няма да бъдат наказани.

Тези вреди са настъпили вследствие забавянето на наказателното производство, което е резултат от действия на разследващите органи и допуснатите процесуални нарушения от прокуратурата, обусловили прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за доразследване. Изобщо не може да се приеме, че действията на ищците са довели до забавянето на производството, посочва съдът.


И двата съдебни състава определят парично обезщетение за пострадалите в размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датите на завеждане на делата през ноември 2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Исковете са отхвърлени за горницата над тази сума до претендираното от всяка от ищците обезщетение в размер на 120 000 лева. Съдебните актове подлежат на обжалване пред Апелативен съд – Варна.

Делото за „възродителния процес“ бе образувано през 1991 г. от прокуратурата срещу висшите комунистически функционери Тодор Живков – генерален секретар на ЦК на БКП, Георги Атанасов – министър-председател, Петър Младенов – министър на външните работи, ген. Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи и Пенчо Кубадински – член на Политбюро на БКП. Всичките имат пряка отговорност към налагането и провеждането на „възродителния процес“.

През май 2022 г. прокуратурата прекрати делото, след като почина последният обвиняем –Георги Атанасов.

За три десетилетия прокуратурата така не успя да извърши разпити за събиране на свидетелски показания на близо 450 жертви, които са били въдворени без съд и присъда от режима в концлагера „Белене“ на остров Персин на Дунав.

В началото на 90-те прокуратурата внесе веднъж делото в съда, но то беше върнато оттам с указания да се извършат свидетелски разпити на българските граждани от турски произход, преминали през „Белене“.

От прокурорското постановление става ясно, че държавното обвинение не е успяло да открие около 100 бивши лагеристи, които трайно са се установили в Турция. Правени са и няколко съдебни поръчки до Турция, но те не са дали резултат. Така прокуратурата удобно изчака смъртта на Георги Атанасов, за да прекрати делото.

Гражданското сдружение на бившите лагеристи от „възродителния процес“ в лагера „Белене“ и техните близки обаче протестира прекратяването на делото.

През декември 2022 г. състав на Софийския апелативен съд (САС) отмени постановлението на Военно-окръжната прокуратура - София, с което тя прекрати следствието за „възродителния процес“,

САС върна делото на прокуратурата за продължаване на процесуално-следствените действия. Определението на съда не подлежи на обжалване.

От декември 2022 г. досега прокуратурата не е предприела нищо по делото за „възродителния процес“, което е най-старото дело, което държавното обвинение при различни главни прокурори, включително и при последния – Иван Гешев – продължава да държи на „трупчета“.