Македонският външен министър Буяр Османи написа във Facebook, че на днешното си заседание правителството е одобрило измененията в Закона за ограничителните мерки, с които, по думите му, американските и британските черни списъци стават основа за налагане на санкции и от македонските институции.
„Според сегашното решение Законът за ограничителните мерки урежда въпросите за въвеждането, изменението и прекратяването на действието на ограничителните мерки, както и механизмите за координация и контрол на тяхното прилагане, като основание за въвеждането на ограничителни мерки в сегашното решение са - задължителни обвързващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН, правни актове на ЕС, други международни организации, в които страната членува, и по искане на компетентните органи на други държави по въпросите на тероризма и разпространението на оръжия“, посочи Османи в изявление за медиите.
Македонският премиер Димитър Ковачевски приветства обявените законови промени.
„Членството в НАТО не означава само поставяне на знаме пред официалните институции, но и въвеждане на стандарти, по-голяма правова държава и отчетност. Великобритания също е наш стратегически партньор още от времето на независимостта. Тези промени ще дадат възможност и за включване на лица и носители на публични функции, като по този начин ще се отвори пространство, доказателствата, с които те разполагат, да бъдат споделени с нашите институции, за да могат да се вземат съответните решения от съответните органи в държавата“, каза Ковачевски.
Македонските граждани и фирми, които се окажат в черните списъци на САЩ и Обединеното кралство заради корупция и злоупотреба със служебно положение, също ще усетят санкции от страна на националните власти.
Бизнесменът и бивш вицепремиер Кочо Ангюшев последно беше включен в "черния списък" на САЩ заради участието му в значителна корупция, както беше обявено в съобщението на Държавния департамент. На него му е забранено да влиза в САЩ, а решението беше обявено този месец./БГНЕС
Фактор
„Според сегашното решение Законът за ограничителните мерки урежда въпросите за въвеждането, изменението и прекратяването на действието на ограничителните мерки, както и механизмите за координация и контрол на тяхното прилагане, като основание за въвеждането на ограничителни мерки в сегашното решение са - задължителни обвързващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН, правни актове на ЕС, други международни организации, в които страната членува, и по искане на компетентните органи на други държави по въпросите на тероризма и разпространението на оръжия“, посочи Османи в изявление за медиите.
Македонският премиер Димитър Ковачевски приветства обявените законови промени.
„Членството в НАТО не означава само поставяне на знаме пред официалните институции, но и въвеждане на стандарти, по-голяма правова държава и отчетност. Великобритания също е наш стратегически партньор още от времето на независимостта. Тези промени ще дадат възможност и за включване на лица и носители на публични функции, като по този начин ще се отвори пространство, доказателствата, с които те разполагат, да бъдат споделени с нашите институции, за да могат да се вземат съответните решения от съответните органи в държавата“, каза Ковачевски.
Македонските граждани и фирми, които се окажат в черните списъци на САЩ и Обединеното кралство заради корупция и злоупотреба със служебно положение, също ще усетят санкции от страна на националните власти.
Бизнесменът и бивш вицепремиер Кочо Ангюшев последно беше включен в "черния списък" на САЩ заради участието му в значителна корупция, както беше обявено в съобщението на Държавния департамент. На него му е забранено да влиза в САЩ, а решението беше обявено този месец./БГНЕС
Още от Свят
„Никой не е в безопасност“: The Economist разкрива какво стои зад новата вълна от руски атаки в Европа
Според изданието действията са замислени така, че да бъдат достатъчно мащабни, за да окажат влияние, но да останат под прага, който би предизвикал военна реакция от НАТО.
Ердоган зове в ООН: Упражнете по-голям натиск върху Израел
Той изрази надежда, че в крайна сметка ще бъде създадена независима палестинска държава с териториална цялост, в границите от 1967 г. и с Източен Йерусалим за столица.
Кремъл безочливо отхвърли идеята за временно примирие с Украйна: Москва настоява за „траен мир“
„Путин и руската страна винаги са заявявали, че ние се застъпваме за здрав мир, мир завинаги, а не за примирие, което по същество няма да даде нищо“, заяви Песков