Македонският външен министър Буяр Османи написа във Facebook, че на днешното си заседание правителството е одобрило измененията в Закона за ограничителните мерки, с които, по думите му, американските и британските черни списъци стават основа за налагане на санкции и от македонските институции.
„Според сегашното решение Законът за ограничителните мерки урежда въпросите за въвеждането, изменението и прекратяването на действието на ограничителните мерки, както и механизмите за координация и контрол на тяхното прилагане, като основание за въвеждането на ограничителни мерки в сегашното решение са - задължителни обвързващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН, правни актове на ЕС, други международни организации, в които страната членува, и по искане на компетентните органи на други държави по въпросите на тероризма и разпространението на оръжия“, посочи Османи в изявление за медиите.
Македонският премиер Димитър Ковачевски приветства обявените законови промени.
„Членството в НАТО не означава само поставяне на знаме пред официалните институции, но и въвеждане на стандарти, по-голяма правова държава и отчетност. Великобритания също е наш стратегически партньор още от времето на независимостта. Тези промени ще дадат възможност и за включване на лица и носители на публични функции, като по този начин ще се отвори пространство, доказателствата, с които те разполагат, да бъдат споделени с нашите институции, за да могат да се вземат съответните решения от съответните органи в държавата“, каза Ковачевски.
Македонските граждани и фирми, които се окажат в черните списъци на САЩ и Обединеното кралство заради корупция и злоупотреба със служебно положение, също ще усетят санкции от страна на националните власти.
Бизнесменът и бивш вицепремиер Кочо Ангюшев последно беше включен в "черния списък" на САЩ заради участието му в значителна корупция, както беше обявено в съобщението на Държавния департамент. На него му е забранено да влиза в САЩ, а решението беше обявено този месец./БГНЕС
Фактор
„Според сегашното решение Законът за ограничителните мерки урежда въпросите за въвеждането, изменението и прекратяването на действието на ограничителните мерки, както и механизмите за координация и контрол на тяхното прилагане, като основание за въвеждането на ограничителни мерки в сегашното решение са - задължителни обвързващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН, правни актове на ЕС, други международни организации, в които страната членува, и по искане на компетентните органи на други държави по въпросите на тероризма и разпространението на оръжия“, посочи Османи в изявление за медиите.
Македонският премиер Димитър Ковачевски приветства обявените законови промени.
„Членството в НАТО не означава само поставяне на знаме пред официалните институции, но и въвеждане на стандарти, по-голяма правова държава и отчетност. Великобритания също е наш стратегически партньор още от времето на независимостта. Тези промени ще дадат възможност и за включване на лица и носители на публични функции, като по този начин ще се отвори пространство, доказателствата, с които те разполагат, да бъдат споделени с нашите институции, за да могат да се вземат съответните решения от съответните органи в държавата“, каза Ковачевски.
Македонските граждани и фирми, които се окажат в черните списъци на САЩ и Обединеното кралство заради корупция и злоупотреба със служебно положение, също ще усетят санкции от страна на националните власти.
Бизнесменът и бивш вицепремиер Кочо Ангюшев последно беше включен в "черния списък" на САЩ заради участието му в значителна корупция, както беше обявено в съобщението на Държавния департамент. На него му е забранено да влиза в САЩ, а решението беше обявено този месец./БГНЕС
Още от Свят
ЕС приветства премахването на анти-ЛГБТ+ законите от Буда Пеща
Според Брюксел решението е „важен сигнал за ангажираност към нашите общи ценности“
Посланикът на Вашингтон в НАТО: САЩ продължават с доставките на оръжие за Украйна
По информация на „Файненшъл таймс“ по-рано стана ясно, че Тръмп е заплашил Киев да спре доставките на американско оръжие, ако не прекрати ударите срещу петролни рафинерии
Руски удари срещу Харковска област оставиха четирима убити и над 50 ранени
Руските сили са използвали девет ракети, една управляема авиационна бомба, седем дрона Geran-2, пет дрона Molniya, 3 FPV дрона и 24 дрона, чийто тип все още не е идентифициран при атаките срещу района на Харков