Благотворителна организация, съоснована от принц Хари в чест на покойната му майка, принцеса Даяна, съди британския кралски за клевета във Висшия съд в Лондон заради твърдения, че той е координирал „негативна медийна кампания“, която е причинила „оперативни смущения и репутационни щети“, твърди управителният ѝ съвет.

„Сентебейл“, създадена от херцога на Съсекс през 2006 г., е основана с цел да подпомага млади хора с ХИВ и СПИН в Лесото и Ботсвана. Онлайн съдебни документи показват, че Хари е ответник по дело за клевета или обида заедно с Марк Дайър, бивш попечител.

В изявление, публикувано на сайта на „Сентебейл“, управителният съвет и изпълнителният директор заявиха, че организацията търси „закрила“ от съда. Те посочват: „Организацията търси намесата на съда, защита и обезщетение след координирана негативна медийна кампания, провеждана от 25 март 2025 г., която е причинила оперативни смущения и репутационни щети на благотворителната организация, нейното ръководство и стратегическите ѝ партньори.“

Хари се оттегли като патрон през март 2025 г. след публичен конфликт с председателката на борда Софи Чандаука.

„Сентебейл“ е преживяла тази негативна медийна кампания като разпространение на неверни наративи в медиите за организацията и нейното ръководство, опити да се подкопаят отношенията ѝ със служители и настоящи и бъдещи партньори, както и принудително отклоняване на време и ресурси на ръководството за управление на репутационна криза, която не е причинена от самата организация. Управителният съвет и изпълнителният директор се надяват, че всички, които подкрепят мисията на „Сентебейл“, ще разберат защо това правно действие, макар и трудно, е било необходимо и важно, и ще продължат да стоят до нас, докато се фокусираме върху бъдещата работа“, заявяват от организацията.

Основателите Хари и принц Сеисо по-рано се оттеглиха като патрони в подкрепа на група попечители, които подадоха оставки след спор с председателката на борда д-р Софи Чандаука. Комисията по благотворителност впоследствие публикува доклад, в който критикува всички страни за това, че са направили конфликта публичен чрез интервюта и изявления.

Регулаторът, който не може да разследва отделни твърдения за тормоз, не откри доказателства за системен тормоз или дискриминация, включително мизогиния или расова дискриминация, но призна „силното усещане за лошо отношение“ у някои от замесените.