На днешната дата през 1997 година угасва пламъчето на поета Александър Геров. Българската критика го нарича "оголено сетиво..., открито за цялата вселена".
Роден в София през 1919, Александър Геров завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944, за което е арестуван.
Своя усет към словото открива като съвсем малък, когато за първи път публикува проза в един сливенски вестник. Едва 11- годишен започва да сътрудничи на детски и ученически издания. Автор е на много произведения за деца. Пише и любовни стихотворения, които посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта й.
Поезията, която създава Александър Геров, е подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Както казват познавачите на му “нямаме друг поет с подобна неерудитска философска дълбочина, с подобно небългарско усещане за смъртта, с подобно необичайно докосване до и отвъд битието едновременно във всекидневните и във вселенските му измерения. “
Публична тайна е и това, че Александър Геров е един от българските поети, смятани за луди. Повод за подобни внушения е прословутата случка, когато един ден излязъл от къщи чисто гол и се качил в колата си. След зрелищно преследване по софийските улици, успели да го заловят. Поетът бил транспортиран до лудницата на 4 – ти километър, където прекарал известно време. Това предизвикало истински смут сред фалшивия културен комунистически елит у нас.
Освен това самият Геров признава в интервюта, че е правил няколко опита за самоубийство, което също е било твърде притеснително за близките му и хората от неговото обкръжение. Но в тази своя "лудост" поетът до края на живота изповядва своето верую - "към Космоса голям моят дух се носи".
ПРОКЛЯТИЕ
Капе тежък покой.
От небето се струи тревога.
Като хищно око
е луната, червена и строга.
Нещо диша в нощта.
Нещо стъпва край мене и съска.
Капят черни листа.
Бягат сенки - уплашени гъски.
С бели, бесни очи
аз се втурвам да бягам безумен.
А след мене пищи
един стар и настръхнал игумен.
Самотата е той!
Самота, нетърпимо жестока!
Ледни капчици пот
ме изгарят и щипят до болка.
О, какво съм сторил?
Лъскав нож във ръцете ми свети.
Хора, страшни и зли,
хищни хора, бъдете проклети!
Фактор
Роден в София през 1919, Александър Геров завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944, за което е арестуван.
Своя усет към словото открива като съвсем малък, когато за първи път публикува проза в един сливенски вестник. Едва 11- годишен започва да сътрудничи на детски и ученически издания. Автор е на много произведения за деца. Пише и любовни стихотворения, които посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта й.
Поезията, която създава Александър Геров, е подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Както казват познавачите на му “нямаме друг поет с подобна неерудитска философска дълбочина, с подобно небългарско усещане за смъртта, с подобно необичайно докосване до и отвъд битието едновременно във всекидневните и във вселенските му измерения. “
Публична тайна е и това, че Александър Геров е един от българските поети, смятани за луди. Повод за подобни внушения е прословутата случка, когато един ден излязъл от къщи чисто гол и се качил в колата си. След зрелищно преследване по софийските улици, успели да го заловят. Поетът бил транспортиран до лудницата на 4 – ти километър, където прекарал известно време. Това предизвикало истински смут сред фалшивия културен комунистически елит у нас.
Освен това самият Геров признава в интервюта, че е правил няколко опита за самоубийство, което също е било твърде притеснително за близките му и хората от неговото обкръжение. Но в тази своя "лудост" поетът до края на живота изповядва своето верую - "към Космоса голям моят дух се носи".
ПРОКЛЯТИЕ
Капе тежък покой.
От небето се струи тревога.
Като хищно око
е луната, червена и строга.
Нещо диша в нощта.
Нещо стъпва край мене и съска.
Капят черни листа.
Бягат сенки - уплашени гъски.
С бели, бесни очи
аз се втурвам да бягам безумен.
А след мене пищи
един стар и настръхнал игумен.
Самотата е той!
Самота, нетърпимо жестока!
Ледни капчици пот
ме изгарят и щипят до болка.
О, какво съм сторил?
Лъскав нож във ръцете ми свети.
Хора, страшни и зли,
хищни хора, бъдете проклети!
Още от От редактора
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски
Видовден е днес - време за справедливост и възмездие
В народния календар това е еквивалентът на "Страшния съд", а произходът му е свързан с легенди и предания от езическите времена
75 г. от пъpвия масов ĸoмпютър в света: Той предрече peзyлтaтa oт пpeзидeнтcĸитe избopи в САЩ
Компютърът прави пpoгнoзa, чe Дуайт Aйзeнxayep щe разбие процентите на кандидата на демократите Aдлaй Cтивънcън. Той прогнозира на два пъти безпогрешно изборните резултати - през 1952 и 1956 г.