На 26 март честваме две важни събития за нашата история – това са Денят на Тракия и 111 години от Одринската епопея.
По този повод Панихида ще бъде отслужена в деня на Тракия, в храм „Св. Николай Софийски“, гр. София, за трагично загиналите тракийски българи.
Денят на Тракия е свързан с една от най-големите победи на българското оръжие в най-новата ни история – превземането на непревземаемата според германските специалисти Одринска крепост през 1913 г. по време на Първата балканска война. Но освен с триумфа Денят на Тракия е и ден на скръбта по стотиците хиляди българи, които само няколко месеца по-късно през лятото на същата 1913 г. са прогонени от турската армия от родните си домове в Одринска Тракия.
Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи. Тези трагични събития са описани от българския академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за балканските войни.
Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени.
Денят на Тракия е празник и на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) – организацията, която обединява в своите редици потомци на тракийските българи. За тракийци датата 26 март е символ на борбата за свобода и готовността за саможертва, ден за прослава на загиналите герои, но и паметен ден за преклонение пред жертвите, загинали за осъществяването на националния идеал.
По предложение на СТДБ 26 март е обявен за Ден на Тракия и официален празник с постановление № 62 /2006 г. на Министерски съвет на Република България. /БГНЕС
Фактор
По този повод Панихида ще бъде отслужена в деня на Тракия, в храм „Св. Николай Софийски“, гр. София, за трагично загиналите тракийски българи.
Денят на Тракия е свързан с една от най-големите победи на българското оръжие в най-новата ни история – превземането на непревземаемата според германските специалисти Одринска крепост през 1913 г. по време на Първата балканска война. Но освен с триумфа Денят на Тракия е и ден на скръбта по стотиците хиляди българи, които само няколко месеца по-късно през лятото на същата 1913 г. са прогонени от турската армия от родните си домове в Одринска Тракия.
Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи. Тези трагични събития са описани от българския академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за балканските войни.
Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени.
Денят на Тракия е празник и на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) – организацията, която обединява в своите редици потомци на тракийските българи. За тракийци датата 26 март е символ на борбата за свобода и готовността за саможертва, ден за прослава на загиналите герои, но и паметен ден за преклонение пред жертвите, загинали за осъществяването на националния идеал.
По предложение на СТДБ 26 март е обявен за Ден на Тракия и официален празник с постановление № 62 /2006 г. на Министерски съвет на Република България. /БГНЕС
Още от От редактора
Преди 80 години: Референдум под сянката на Кремъл превръща България в народна република
Историци са единодушни, че референдумът на 15 септември 1946 година е проведен в атмосфера на силен натиск и липса на реален демократичен избор, чиито резултати са плод на пълна манипулация
ЧЕСТЕН КРЪСТ
Небесна читанка
„Който не мълчи, ще умре“: 32 години без отговор за мистериозното убийство на Надя Дункин
Белезите в душите за тези зверства остават завинаги, защото и до днес няма осъдени и наказани за убийствата и издевателствата срещу хиляди невинни българи в комунистическите лагери на смъртта, нито смъртта на една талантлива българска актриса