На 26 март честваме две важни събития за нашата история – това са Денят на Тракия и 111 години от Одринската епопея.
По този повод Панихида ще бъде отслужена в деня на Тракия, в храм „Св. Николай Софийски“, гр. София, за трагично загиналите тракийски българи.
Денят на Тракия е свързан с една от най-големите победи на българското оръжие в най-новата ни история – превземането на непревземаемата според германските специалисти Одринска крепост през 1913 г. по време на Първата балканска война. Но освен с триумфа Денят на Тракия е и ден на скръбта по стотиците хиляди българи, които само няколко месеца по-късно през лятото на същата 1913 г. са прогонени от турската армия от родните си домове в Одринска Тракия.
Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи. Тези трагични събития са описани от българския академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за балканските войни.
Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени.
Денят на Тракия е празник и на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) – организацията, която обединява в своите редици потомци на тракийските българи. За тракийци датата 26 март е символ на борбата за свобода и готовността за саможертва, ден за прослава на загиналите герои, но и паметен ден за преклонение пред жертвите, загинали за осъществяването на националния идеал.
По предложение на СТДБ 26 март е обявен за Ден на Тракия и официален празник с постановление № 62 /2006 г. на Министерски съвет на Република България. /БГНЕС
Фактор
По този повод Панихида ще бъде отслужена в деня на Тракия, в храм „Св. Николай Софийски“, гр. София, за трагично загиналите тракийски българи.
Денят на Тракия е свързан с една от най-големите победи на българското оръжие в най-новата ни история – превземането на непревземаемата според германските специалисти Одринска крепост през 1913 г. по време на Първата балканска война. Но освен с триумфа Денят на Тракия е и ден на скръбта по стотиците хиляди българи, които само няколко месеца по-късно през лятото на същата 1913 г. са прогонени от турската армия от родните си домове в Одринска Тракия.
Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи. Тези трагични събития са описани от българския академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за балканските войни.
Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени.
Денят на Тракия е празник и на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) – организацията, която обединява в своите редици потомци на тракийските българи. За тракийци датата 26 март е символ на борбата за свобода и готовността за саможертва, ден за прослава на загиналите герои, но и паметен ден за преклонение пред жертвите, загинали за осъществяването на националния идеал.
По предложение на СТДБ 26 март е обявен за Ден на Тракия и официален празник с постановление № 62 /2006 г. на Министерски съвет на Република България. /БГНЕС
Още от От редактора
Останала завинаги на 25: Днес незабравимата Паша Христова щеше да навърши 80 години (Видео)
На 21 декември 1971 година певицата, изпяла популярната песен "Една българска роза", загива при нелепа самолетна катастрофа на път за Алжир
113 години от трагично земетресение в Северна България
Денят на земетресението е съвпаднал с Черешова Задушница и голяма част от населението в Горна Оряховица, Търново и околността се е запътила към църкви и гробища, други са били на полето, което е и известен шанс жертвите да не са толкова много
Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала
На 14 юли 1877 г. османски редовни части и башибозук нападат село Гюнели махле (днешна Любенова махала), където по данни на следствената комисия, изпратена от Цариград, само в църквата и двора ѝ са убити 1013 души