72 години от жестокото убийство на Никола Д. Петков

На днешната дата през 1947 г. големият демократ е екзекутиран от комунистите. Никола Д. Петков дава живота си в битката да защити свободата, демократичните ценности и независимостта на България от дългата ръка на Сталин.

Никола Петков е наследник на най-добрата ни възрожденска традиция. Баща му – Димитър Петков – Чолака е опълченец, кмет на София и премиер. Майка му – Екатерина Ризова е сестра на големия български дипломат от Македония Димитър Ризов. Брат му Петко Д. Петков е смел български офицер, народен представител възправил се срещу кървавата политика на Александър Цанков и застрелян от агенти на режима. Никола Петков завършва Сорбоната с отличие и работи за българското посолство в Париж.

След преврата на 9-ти юни 1923 г. остава във Франция като политически емигрант. През 1929 г. се завръща в България, а след преврата от 19-ти май 1934 г. работи неуморно за възстановяването на Търновската конституция. През 1938 г. е избран за народен представител, но изборът му е касиран от режима на цар Борис III. През 1941 г. се обявява против всякакво сътрудничесто с Хитлер, заради което е въдворен в концлагера „Гонда вода“.

След съветската окупация на България през септември 1944 г. Никола Петков се включва в правителството, но скоро разбира, че не може да промени, или дори да смекчи престъпния му характер. Затова смело преминава в опозиция. Въпреки масовия терор, на изборите от 27 октомври 1946 г. водената от него Обединена опозиция спечелва 99 депутатски мандата. Но съветските господари на България и техните български колаборационисти нямат намерение да допуснат инакомислие.

Едва дочакали подписването на мирен договор с България те нарушават всички писани и неписани демократични принципи. След остър словесен дебат с Георги Димитров, изборът на Никола Петков за народен представител е касиран, а след скалъпен процес той е осъден на смърт. Никола Петков символизира борбата за свобода и народовластие и съпротивата срещу всички тиранични режими! Затова на днешния ден трябва да почетем не само него, но и всички дали живота си за демокрацията в България.