На 25 ноември 1945 година умира Димитър Маджаров - една от емблемите на национално-освободителните борби на българите в Тракия и Македония.
Наричан от сподвижниците си Маришки, той е един от големите български войводи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната тракийска революционна организация. Родом от село Мерхамли (днес Пеплос, Гърция), Софлийско, Маджаров влиза във ВМОРО, където основно се занимава с набиране на оръжие. По време на Илинденско-Преображенското въстание става четник в Малкотърновско и Лозенградско. През 1907 година вече е част от агитационната чета на Стамат Икономов в Малкотърновско.
След Хюриета в 1908 година Маджаров е един от последователите на Яне Сандански. Основава в Мерхамли клуб на Народната федеративна партия (българска секция). При избухването на Балканската война в 1912 година отива доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на Лозенградската партизанска дружина на Михаил Герджиков.
През есента на 1913 година, когато се оттеглят българските войски, застава начело на чета, която заедно с четата на Руси Славов, защитава българското население в Дедеагачко и Гюмюрджинско. През септември двете чети разбиват турски конвои между Дедеагач и Фере и спасяват повече от 12 000 български бежанци. В тази спасителна акция много от тях намират смъртта си, а спомените разказват, че река Арда е текла мътна и кървава за ужас пред очите на очевидците.
След края на Първата световна война Георги Калоянов, Димитър Маджаров и Петър Чапкънов сформират първата чета на ВТРО за действие в Западна Тракия и Родопския край. Член е на Управителното тяло на ВТРО и сред делегатите, избран от Тракийската организация, в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, довела до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 година.
Димитър Маджаров издъхва на 62 години в град Кърджали. До гроба му днес се издига бяла мура - в памет на легендарния войвода. Тя е донесена специално от района на Маджарово, където е водил едни от най-тежките сражения.
В знак на признателност, през 1959 година тогавашното село Дупница, където през 1913 г. закриляните от четата на Маджаров тракийски бежанци от Беломорието преминават с много жертви граничната река Арда, е преименувано на Маджарово.
Памет за големия българин Димитър Маджаров има и в Антарктика, където морски нос на остров Анвер носи името на славния тракийски войвода.
Фактор
Наричан от сподвижниците си Маришки, той е един от големите български войводи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната тракийска революционна организация. Родом от село Мерхамли (днес Пеплос, Гърция), Софлийско, Маджаров влиза във ВМОРО, където основно се занимава с набиране на оръжие. По време на Илинденско-Преображенското въстание става четник в Малкотърновско и Лозенградско. През 1907 година вече е част от агитационната чета на Стамат Икономов в Малкотърновско.
След Хюриета в 1908 година Маджаров е един от последователите на Яне Сандански. Основава в Мерхамли клуб на Народната федеративна партия (българска секция). При избухването на Балканската война в 1912 година отива доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на Лозенградската партизанска дружина на Михаил Герджиков.
През есента на 1913 година, когато се оттеглят българските войски, застава начело на чета, която заедно с четата на Руси Славов, защитава българското население в Дедеагачко и Гюмюрджинско. През септември двете чети разбиват турски конвои между Дедеагач и Фере и спасяват повече от 12 000 български бежанци. В тази спасителна акция много от тях намират смъртта си, а спомените разказват, че река Арда е текла мътна и кървава за ужас пред очите на очевидците.
След края на Първата световна война Георги Калоянов, Димитър Маджаров и Петър Чапкънов сформират първата чета на ВТРО за действие в Западна Тракия и Родопския край. Член е на Управителното тяло на ВТРО и сред делегатите, избран от Тракийската организация, в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, довела до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 година.
Димитър Маджаров издъхва на 62 години в град Кърджали. До гроба му днес се издига бяла мура - в памет на легендарния войвода. Тя е донесена специално от района на Маджарово, където е водил едни от най-тежките сражения.
В знак на признателност, през 1959 година тогавашното село Дупница, където през 1913 г. закриляните от четата на Маджаров тракийски бежанци от Беломорието преминават с много жертви граничната река Арда, е преименувано на Маджарово.
Памет за големия българин Димитър Маджаров има и в Антарктика, където морски нос на остров Анвер носи името на славния тракийски войвода.
Още от От редактора
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски
Видовден е днес - време за справедливост и възмездие
В народния календар това е еквивалентът на "Страшния съд", а произходът му е свързан с легенди и предания от езическите времена
75 г. от пъpвия масов ĸoмпютър в света: Той предрече peзyлтaтa oт пpeзидeнтcĸитe избopи в САЩ
Компютърът прави пpoгнoзa, чe Дуайт Aйзeнxayep щe разбие процентите на кандидата на демократите Aдлaй Cтивънcън. Той прогнозира на два пъти безпогрешно изборните резултати - през 1952 и 1956 г.