Днес се навършват 137 години от рождението на един от най ерудираните български политици и учени - Богдан Филов. Виден български археолог, историк на изкуството и политик, той е два пъти министър-председател на България и регент на малолетния цар Симеон II. Въпреки това личността му продължава да бъде една от най-спорните. 

Най-тежкият грях, който му приписват историците, е включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор подписан във виенския дворец Белведере. Безспорен обаче е приносът му на учен в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство.

Именно Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909–1910 г. А след това следват първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през. По време на войните със съседите пътува заедно с армията и паралелно на военните действия провежда разкопки, доказващи българското присъствие. Така започват три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието. Спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро.

Прави и проучвания в софийските църкви „Св. София“, „Св. Георги“, както и в Боянската църква.

По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилeн некропол при село Дуванлий до Пловдив и куполните гробници при Мезек край Свиленград. Основател и пръв директор на Българския археологически институт, член на Управителния съвет на БАИ, председател на Българската академия на науките.

Не по-малко блестяща е и преподавателската му дейност в Софийския университет и още няколко европейски висши училища.

На 7 септември 1944 подава оставка като премиер, под натиск от новия премиер Константин Муравиев.

Арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския преврат, а по-късно изправен пред Народния съд. Подсъдимият учен се държи достойно и отрича да е виновен за следваната от него политика и ориентация на страната. Посреща хладнокръвно и смъртната присъда.

Филов е екзекутиран е заедно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 2 февруари 1945 година.

Цялото имущество на семейството му е конфискувано, а научните титли — отнети. Името на Б. Филов за дълги години е зачеркнато и забравено от научната и политическа сфера у нас, неговите съчинения са забранени, укривани или унищожени. Стига се до абсурда главните му приносни трудове по археология и тракология да се цитират без име, а със звездички.

Присъдата на Народния съд е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Реабилитиран е научно на сесия на Археологическия институт едва през март 1990 г., а не много след това е възстановен и портретът му в сградата на БАН като бивш председател на Академията.