На 19 януари през 1947 издъхва легендарният войвода Тане Николов, български революционер, поборник за национални свободи, известен и като Тане войвода. По зловеща ирония на съдбата, комитата преживял стотици битки, престрелки, гонения, куршуми, кървави рани и убийства, виждал многократно смъртта с очите си, за да се бори за националните идеали, издъхва удушен от комунистическите палачи в дирекцията на МВР в Асеновград. 

За българската история Тане войвода ще бъде запомнен като революционер, виден деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Тракия, войвода на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната тракийска революционна организация, участник във войните за национално обединение на България.

Войводата е убит в ареста от комунистическите власти след инцидент в мелницата му, на изхода от Асеновград. При опит да  бъде арестуван от самообявилата се за народна власт, той открива огън срещу червените мародери. В издадения от общинския лекар смъртен акт е отбелязано: „Смъртта е последвала от смърт чрез обесване (вероятно самообесване)“.В съобщението на вестниците по повод развилите се събития и смъртта му комунистическият режим лаконично отбелязва: „Известен като терорист и участник в много разбойнически акции през Балканската и Първата световна война. Като личен приятел на цар Фердинанд, подарил му голям брой златни монети и украшения, ограбени от него от разбойнически акции.”

В душите на тракийските и македонските бежанци и техните наследници Тане войвода остава светла легенда, която е жива и до днес.