Петър Манолов

Какво му става на света!
До лани всичко беше в ред.
Съставен от вода, от огън, от земя и въздух…

Човекът знаеше какво е труд, почивка, радост,
смърт и скръб.
Човекът знаеше кога е делник и кога е празник.
Живееше при здравите неща.
Изпращаше голямото светило и подир любовта
отскачаше до третите петли по другите планети.
На злото отговаряше със зло.
Убиваше. Когато трябва - биваше убиван.
Порядъкът бе прост като летящо копие,
като замахнат нож,
като стрела, запътена да занесе звъна
на тетивото до сърцето на злосторника.

Човекът ходеше върху земята прав
и много трудно го огъваха лъстиви думи.

Орачът беше зад воловете, войникът - подир меча си.
Хлебарят и грънчарят месеха навреме месивата.
Палячото бе вечер на мегдана, а звездоброецът - на покрива.
Премъдрите прекарваха във пост и във мълчание.
Законите се раждаха, за да живеят век.

Какво му стана на света?

Орачът се качи на покрива.
Войникът вечер зъзне на мегдана.
Палячото върви зад меч,
а мъдрите преяждат и дърдорят в надпревара.

Добре си се въртяха електроните,
ядрото беше за порядъка като баща.
Човекът пъхна прът във подредената система.
И какво зачена?