Васил Славов*
Няма да тръгвам още, Ангеле,
дето ме викаш,
огъна се времето, отвън оградата падна.
Вземи си и комките, и свещите,
питата;
уж топло държиш, а в дома ти все хладно.
Чакам аз, Ангеле,
на тебе ще кажа,
да слезе богиня една, да дойде при мене,
да седнем с нея двамата,
съня да познаем,
да докосна душата ѝ, тя на ръце да ме вземе.
И сетне да хукнем –
жребчета в любовните ниви,
да зобя от вятъра като лудо животно,
да хвърча и да пърхам,
в небето да цвиля,
да се смея високо, да не съм вече самотен.
И да ми каже тя, Ангеле,
колко остава,
живота къде е и защо деня се загуби,
да погали тревите ми,
без глас да запее
и да чаткат от обич, лудо, моите зъби.
Чакам аз, Ангеле,
искам да знаеш,
момичето мое, което зад клепачите тича
и вдига се с вятъра,
и духа ми тревожи,
докоснем ли сенки, към сумрака политаме.
Пък ако някога паднем,
ще паднем в звездите,
сред тяхната вечна, бляскаво-бликнала яма.
И пак ще търся,
ще търся очите ѝ,
дори, Ангеле, когато вече ме няма.
*Васил Славов е роден в София. Завършва английска филология в СУ „Климент Охридски“. През 1989 г. издава първата си поетична книга „Спомен за Потоп“. Същата година заминава за САЩ, където специализира литература. Автор на няколко сборника с поезия и белетристични книги. Носител на национални награди за поезия. Последната му книга „Ням“ е номинирна в конкурс за поезия „Христо Фотев“ през 2022г.
Член е на „Лига на Българските Писатели в САЩ и по света“.Живее със семейството си в Питсбърг, САЩ.
Още от От редактора
Стамболийски преди 105 години: Какво ви носим? Смърт...
С подписването на унищожителния за България Ньойски мирен договор от 27 ноември 1919 година страната ни изпада в тежка международна изолация
79 години памет за войводата Димитър Маджаров - спасителят на тракийските българи
Наричан от сподвижниците си Маришки, той е един от големите български войводи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната тракийска революционна организация
Преди 163 години Раковски съставя своя втори план за освобождението на България
Този титан на мисълта е един от първите възрожденци прозрели зловещата имперска роля на Русия