През 1972 г., на 26 декември Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж , и трябва да изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода.
Задочната присъда е изцяло скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП. До съдебното решение се стига, след като през 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена заради наложена цензура. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.
Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.
През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.
В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.
Фактор
Задочната присъда е изцяло скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП. До съдебното решение се стига, след като през 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена заради наложена цензура. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.
Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.
През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.
В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.
Още от От редактора
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя
123 години памет за Майстора от Брезово - човекът, който ни завеща една "безсмъртна" България
Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции
Преди 114 години ген. Делов присъединява Кърджали към Майка България
В резултат на тази славна победа по време на Балканската война Кърджали и Източните Родопи са освободени от вековното робство и стават част от независимата българска държава