На 30 април 1981-ва Христо Проданов покорява хималайския връх Лхотце - четвъртият по височина връх в света (8516 м)., сам и без кислороден апарат. При това изкачването става по най-опасния и труден маршрут - Кулоар на Райс. Така той се превръща в първия български алпинист, стъпил на осемхилядник и един от 25-тимата, покорили Лхотце, като само трима преди него са се изкачвали без кислород.

"Лхотце! Часът бе 13,55. Сам на този остър като бургия връх! Не можех да повярвам на очите си, че нагоре няма повече... Бях се проснал отгоре му, брулен от вятъра, който се мъчеше да ме отлепи от ледокопите. Вълнуващ миг, който трая не повече от 20-30 секунди. Миг, който щях да помня цял живот!", описва спомените си големият български алпинист.

На Лхотце Христо Проданов оставя две цветни снимки - една на дъщеря си и една на своето семейство. Там завинаги остават и две капсули с шепа пръст от древната ни столица Плиска и с къс кремиковска стомана.

Изкачването на Лхотце е трудно, но още по-трудно е слизането. При него Христо пада и полита към 2500-метрова бездна, но успява да се задържи и по-късно успешно да стигне до базовия лагер.

"Около 10 минути не смеех да мръдна от положението, в което се бях задържал, за да мога да преодолея психическия шок, в който бях изпаднал", разказва по-късно той.За изкачването на връх Лхотце Христо Проданов е удостоен с голямото държавно отличие "Герой на социалистическия труд" и орден "Георги Димитров".

Три години по-късно - на 20 април 1984 г., в 18,15 ч. местно време, отново без кислород, Проданов става първият българин изкачил най-високият връх на планетата Еверест (8848 м). Там намира и гибелта си, оставайки завинаги на Хималаите.