На 18 ноември през далечната 1944 година издъхва българският художник, карикатурист, фейлетонист, кинематографист, издател и общественик Райко Алексиев, след като е пребит да смърт зверски от „народната власт".

Едва четири месеца по-късно Шестият състав на Народния съд по дело номер 6, известно като Дело на интелектуалците, обявява формалния повод за присъдата. Това е карикатура на вожда на СССР Йосиф Висарионович Сталин с брадва в ръка, от която капе кръв.

Срещу Алексиев има и обвинение заради вица му, че английският каучук е еластичен, холандският - още по-еластичен, но най-еластичен е руският галош, побрал 150 милиона души.

Райко Алексиев е роден в Пазарджик и е потомък на стара българска фамилия с корени в Солун. Всестранно надареният младеж завършва Художествената академия и литература в Софийския университет. В началото на професионалната си кариера последователно работи във вестниците „Македония", „Зора", „Българан", „Смях", където натрупва голям опит. Пише сатиричната страница „Смях и закачки" на в. „Зора", където през 1931 г. започва да печата и своята „Хумористична история за българите". През 1932 г. Райко Алексиев взима заеми от няколко банки и сам финансира създаването на хумористичен вестник.

В първите години след появата на изданието той сам рисува карикатурите, пише статиите, фейлетоните и смехотворните миниатюри. „Щурец" се списва в дома на Алексиев и излиза повече от десетилетие през 30-те и началото на 40-те години.

„Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен апарат за всичко, което беше „фотографирал" в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора", разказва в спомените си съпругата му – актрисата Весела Грънчарова, цитирана от изследователката на архивите за живота на българската интелигенция Ивайла Александрова.

Във вестника работят или сътрудничат известните Илия Бешков, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Тома Измирлиев, Елин Пелин, Николай Ракитин, Никола Подвързачов и други видни карикатуристи и писатели. Алексиев става национално известен сред съвременниците си с псевдонимите Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража и Фра Дяволо, с които подписва публикациите си. През 30-те години „Щурец" е на челно място сред печатните издания в България, тиражът му достига 50 000, отбелязва Мария Захариева в публикация за живота и творчеството на Райко Алексиев в Blgari.eu.