С ареста и депортирането на стотици видни арменци в Константинопол (днес Истанбул) започва Арменския геноцид в Османската империя. Датата е 24 април 1915 година.
Станал свидетел в една схлупена кръчма на гара Скобелево на тъжните песни и неволи, преживели арменците изгнаници, българският поет Пейо Яворов излива своите мисли и вълнения в прочувствената елегия „Арменци“.
АРМЕНЦИ
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...
Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Още от От редактора
Ден на голямата измама: Как БКП стана БСП дни след падането на Тодор Живков
През годините тя загуби облика си на партия на широките народни слоеве и се превърна в клика на милионерите и троянски кон на путинова Русия
Избират за столица на освободена България четвъртия по големина град с провинциален вид, но перспективен за развитие
На 2 април 1879 г. държавниците ни правят проницателната преценка, че София има благоприятно местоположение и възможности да се превърне в административен център
Непокорният поет: Човек трябва да полудее мъничко, за да не полудее съвсем
На 2 април 1933 г. е роден поетът от бъдещето Константин Павлов. В студената неделна привечер на 28 септември 2008 г. той се пресели в Отвъдното.