Преди 37 години, на 28 януари ЦК на БКП отчита, че е приключило успешно преименуването на турците в България, станало известно като "Възродителен процес". С него се отваря една от най-срамните страници в историята на социалистическа България.
Понятието „възродителен процес“ е наложено от партийната върхушка в БКП и за пръв път се използва на среща на Политбюро на ЦК на БКП на 18 януари 1985 г. като общо название на една асимилационна политика, започнала още през 70-те години на миналия век. В него е залегнала официалната доктрина, че всички български турци са насилствено ислямизирани по време на Османската империя и „във вените им тече българска кръв“. По своята същност той е свързан с насилствената смяна на имената на българските турци и българомохамедани, и ограничаването на техните изконни човешки права – да говорят на майчиния си език, да изповядват мохамеданската религия и спазват традиционните празници и обичаи.
По време на т.нар. "Възродителен процес" насилствено са сменени имената на 850 000 мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат общо около 40 000 души (13-15 000 в 24 декември 1984 г. -19 януари 1985 г. и 25-30 000 в периода 19-27 май 1989 г.), има бити, интернирани, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 29 души (от които 8 жертви на терористични актове и трима терористи) - 1 жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително 1 бебе) в периода 24 декември 1984 г. - 19 януари 1985 г., 7 (4 жени и 3 деца) при атентата на гара Буново, трима са разстреляни като терористи през 1988 г., 9 протестиращи и 1 войник загиват в периода 19-27 май 1989 г.
„Майските събития“ от 19 до 27 май 1989 г. и “голямата екскурзия” през 1989 година, когато стотици български турци са прогонени от комунистическия режим в България, слагат многоточието на един процес, който бе осъден "като форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим на Тодор Живков". За огромно съжаление, обаче, в продължение на повече от 20 години българската правосъдна система не съумя да накаже виновниците за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани.
Фактор
Понятието „възродителен процес“ е наложено от партийната върхушка в БКП и за пръв път се използва на среща на Политбюро на ЦК на БКП на 18 януари 1985 г. като общо название на една асимилационна политика, започнала още през 70-те години на миналия век. В него е залегнала официалната доктрина, че всички български турци са насилствено ислямизирани по време на Османската империя и „във вените им тече българска кръв“. По своята същност той е свързан с насилствената смяна на имената на българските турци и българомохамедани, и ограничаването на техните изконни човешки права – да говорят на майчиния си език, да изповядват мохамеданската религия и спазват традиционните празници и обичаи.
По време на т.нар. "Възродителен процес" насилствено са сменени имената на 850 000 мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат общо около 40 000 души (13-15 000 в 24 декември 1984 г. -19 януари 1985 г. и 25-30 000 в периода 19-27 май 1989 г.), има бити, интернирани, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 29 души (от които 8 жертви на терористични актове и трима терористи) - 1 жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително 1 бебе) в периода 24 декември 1984 г. - 19 януари 1985 г., 7 (4 жени и 3 деца) при атентата на гара Буново, трима са разстреляни като терористи през 1988 г., 9 протестиращи и 1 войник загиват в периода 19-27 май 1989 г.
„Майските събития“ от 19 до 27 май 1989 г. и “голямата екскурзия” през 1989 година, когато стотици български турци са прогонени от комунистическия режим в България, слагат многоточието на един процес, който бе осъден "като форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим на Тодор Живков". За огромно съжаление, обаче, в продължение на повече от 20 години българската правосъдна система не съумя да накаже виновниците за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани.
Още от От редактора
112 години от трагичната смърт на Пейо Яворов
И днес неговото поетично и драматургично творчество продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да са във фокуса на редица изследователи и публично внимание
Преди 34 години: „Сини мравки“ и ченгета от ДС свалят правителството на Филип Димитров
И до днес Филип Димитров остава единствения политик в най-новата българска история, поискал вот на доверие
Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията
Опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници