Днешният ден е зловещ, но достоен отговор за всички онези, които тръбят през последните години, че у нас е нямало турско робство, а българите са си живеели охолно и доволно като бейове. 

Преди 143 години на днешната дата турска войска и черкези извършват едно от най-страшните кланета в робска България. Под ножа минават 1013 беззащитни българи, а касапницата в Любенова махала ще се запомни като „Втори Батак”.

Преди Освобождението през 1878 г. името на селото е Гюнели махле и наброява 120 къщи. През юли 1877 г. селото е сполетяно от изключително жестока съдба. Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора получава сведения от турски шпионин, че в село Гюнели махала има комити, които се готвят за бунт. Това не отговаря на действителността, тъй като създаденият лично от Левски комитет в селото е разпуснат още през 1872 г., след ареста на местният председател поп Еню Попдимитров. Слухът е разпространен от турчин, който след като не му е даден откуп за това да пази селото се заканва да отмъсти на жителите му. 

Въпросният турчин, който според една от версиите е арнаутин /албанец/ отива лично при Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора и му съобщава, че в Гюнели махле има комити, които се готвят на бунт. Пашата праща свои хора да проверят истинността на този слух, които за беда влизат в конфликт с местен жител, който стреля по тях. Разгневен от това Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Башибозукът е съставен от местни турци, които са малко на брой и значителен брой черкези, прочути с жестокостта си. Общият брой на турската редовна войска, заедно с башибозука е бил около 2 000 души. 

На 14 юли 1877 г. селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква. В късния следобяд турците, използващи артилерия вече овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на храма и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците подавят останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото. 

Комисията изпратена от Цариград да установи последствията констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити.

По приблизителни оценки общият брой на убитите от селото и околността е над 2 000 души, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с "Баташкото клане" и наричано неслучайно - "Втори Батак".