Преди 76 г. на днешния ден издъхва джентълменът на българската политика – така наричат трикратния министър-председател на България и дългогодишен лидер на Демократическата партия Александър Малинов.
Историците са категорични, че с достолепие и интелигентност той дълги години
внасял европейски дух в дивата политическа джунгла на следосвобожденска
България. В политиката Малинов е преживял всичко – от светлия миг на
обявяването на българската независимост през 1908 година, когато оглавил за
пръв път правителството, до несправедливия си престой в затвора през 1922-1923
г. Зад решетките го праща без съд и присъда, а само със заповед земеделският
лидер Александър Стамболийски, който по това време е министър-председател. По
ирония на съдбата, само няколко години преди да бъде хвърлен в затвора, Малинов
защитава Стамболийски в политически процес срещу монарха Фердинанд. Царят
потърсил съдебна защита, защото земеделецът го заплашил, че ще загуби трона си,
ако подкрепя Германия. Блестящият адвокат Малинов, обаче доказал, че процесът е
несправедлив и се базира на политическите изказвания на клиента му. За
благодарност през 1922 г. юристът бил вкаран в затвора от бившия си клиент
заедно с още 12 бивши министри. „Вината“ на Малинов е, че се обявил за опозиция
на самозабравилия се Стамболийски и отказвал да подкрепя репресиите срещу
политическите противници на режима.
Интересен факт около Александър Малинов е, че той е бесарабски българин. Роден
в днешна Украйна, но завърнал се в родината на дедите си, за да й служи до края
на живота си.
Като премиер на 22 септември 1908 година, заедно с Фердинанд обявил
независимостта на България, а първото управление на Малинов било съпътствано и
с бурно икономическо развитие на страната.
Като председател на парламента Малинов станал кръстник на княгиня Мария-Луиза.
И сякашq за да не остане никакво съмнение, че целият му живот е свързан с
политиката, той починал по време на предизборно събрание в София през 1938
година. Така отдал и последните си мигове на политиката и любимата си Демократическа
партия.
Още от От редактора
Духът на Дякона страда за България...
Защо ме славите ден и нощ, защо се кълнете в името ми, а делото на живота ми е отдавна мъртво, пита Апостолът
189 години от рождението на Апостола и стратега на българската свобода
Той бе наречен „Демонът на империята“ - толкова се страхуваше турската власт от Левски, виждайки в него реална опасност да загуби българските територии. Подготвените от Левски 200 комитета бяха готови във всеки момент за бунт, които, въпреки преждевременното избухване на Априлското въстание, създадоха предпоставка за освобождаването ни.
Черен ден - преди 633 години Баязид I Светкавицата превзема Търновград
Жива е паметта за саможертвата на патриарх Евтимий Търновски, чиято силна вяра вкаменила ръката на палача като знак за неговата святост и утеха за поробените българи