В сходна на днешната кризисна за държавата ситуация преди 127 години Константин Стоилов съставя четиринадесетото правителство на България и се опитва да я извади от политическата криза, породена от абдикацията на княз Александър I - 10 юли 1887 — 1 септември 1887 г.

По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Стоилов подкрепя усилията на Стефан Стамболов за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. През този период (1886-1888) Стоилов участва във временното правителство на Петко Каравелов, в това на Васил Радославов, самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в правителството на Стефан Стамболов. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата - шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения - материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.

През 1888 Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до 1899. При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия. Той е със срок на действие 10 години.