​Небесна читанка

Ивайло Балабанов

Зелените черешови гори

се разцветиха в дъжд и в дъжд узряха.

Завърза плод и сухото дори,

но всички плодове червиви бяха.

И по пазарищата тръгна слух,

че във градините видели вещица,

че някакъв си зъл дървесен дух

суши до корен болните череши.

Тогава трепна посреднощ Балканът,

яви се буря, тъмно затрещя

и Боримечката от гроба стана

и - който имаше очи - видя,

че той отпред на облака седеше,

че кръстом Българско кръстоса той,

и болните череши коренеше

с небесен огън, вятър и порой.

До заранта градините ошета,

по слънце влезе в стария си гроб...

Останаха най- здравите дървета:

хем за череши годни, хем за топ.