Ивайло Балабанов
Зелените черешови гори
се разцветиха в дъжд и в дъжд узряха.
Завърза плод и сухото дори,
но всички плодове червиви бяха.
И по пазарищата тръгна слух,
че във градините видели вещица,
че някакъв си зъл дървесен дух
суши до корен болните череши.
Тогава трепна посреднощ Балканът,
яви се буря, тъмно затрещя
и Боримечката от гроба стана
и - който имаше очи - видя,
че той отпред на облака седеше,
че кръстом Българско кръстоса той,
и болните череши коренеше
с небесен огън, вятър и порой.
До заранта градините ошета,
по слънце влезе в стария си гроб...
Останаха най- здравите дървета:
хем за череши годни, хем за топ.
Коментари (0)