Ивайло Балабанов
Зелените черешови гори
се разцветиха в дъжд и в дъжд узряха.
Завърза плод и сухото дори,
но всички плодове червиви бяха.
И по пазарищата тръгна слух,
че във градините видели вещица,
че някакъв си зъл дървесен дух
суши до корен болните череши.
Тогава трепна посреднощ Балканът,
яви се буря, тъмно затрещя
и Боримечката от гроба стана
и - който имаше очи - видя,
че той отпред на облака седеше,
че кръстом Българско кръстоса той,
и болните череши коренеше
с небесен огън, вятър и порой.
До заранта градините ошета,
по слънце влезе в стария си гроб...
Останаха най- здравите дървета:
хем за череши годни, хем за топ.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел