"Ако певецът има сълзи в очите, те едва ли ще бъдат доловени от публиката. Но ако сълзите са в гласа му, неизбежно ще преминат в гърлата на хората от залата“
Тези думи принадлежат на именитият наш бас Николай Гяуров, който си отива от този свят на днешния ден преди 10 години.
Роден на 13 септември 1929 г. в с. Лъджене, днес квартал на Велинград, детството на Николай е като на много родопчани в онези години - от безпаметни игри до тежък труд за прехраната. Пеенето на талантливото момче е в кръвта му - баща му бил псалт в местната черква, където малкият слушал православните песнопения. Свирел на устна хармоничка, после на кларнет и тромбон в училищния оркестър, учил цигулка, той прави и своя дебют като певец в „Тоска“ на Сарду - пиесата, в местното читалище. В казармата му лепват прякора Капитана - много харесвали изпълнението му на песента от Дунаевски към филма „Децата на капитан Грант“.
Първият му преподавател в Консерваторията - проф. Христо Бръмбаров, е запленен още през 1946-а, когато гледа Гяуров като Скарпия в „Тоска“. След година се явява на приемните изпити в Консерваторията, където с помощта на проф. Бръмбаров овладява по 12 часа на ден вокалното съвършенство. От него усвоява и първите уроци по белканто. През септември 1950-а талантливият студент е изпратен в Ленинград, а след това - в Московската консерватория, която завършва през 1955 г. със златен медал.
Първият истински триумф за Гяуров е в Париж - на международния певчески конкурс през септември 1955 г. за Голямата награда на френската столица. Сред 147 певци от цял свят в прочутата зала „Шайо“ той е безспорният победител.
Десет години по-късно Гяуров е вече в устата на световните медии. Участвал е в спектакли в Милано, Виена, Лондон, Париж, Москва, очакват го Чикаго, Ню Йорк, Токио. Името му, спомен от вековно робство (от турското „гяур“ - „неверник“), е изписвано с едри букви по афиши на Ла Скала, Метрополитън, Гранд опера, Щатсопер, Болшой, Ковънт Гардън.... Пял е под палката на Караян и Абадо, режисирали са го Дзефирели, Стрелер, Жан-Луи Баро.
В различни години е харесвал различни роли - Мефистофел, Дон Жуан, Дон Кихот, Иван Сусанин, Филип II, Борис Годунов... За превъплъщението си
във всяка от тях е чувал, че е най-добрият в света.
През ноември 1965-а нюйоркската Метрополитън кани именития българин да участва в последния им спектакъл в старата сграда и в първия концерт по повод откриването на новото здание. „На 36 години Гяуров безспорно е най-добрият бас, който пее днес“, гърми тежката артилерия „Тайм“. „На ненадминатия крал Филип с благодарност и възхищение“, пише знаменитият Херберт фон Караян на гърба на снимка, която подарява на Гяуров през лятото на 1975 г. в Залцбург. Там великият диригент е и режисьор на „Дон Карлос“. Десет години по-рано двамата са работили за пръв път заедно в „Борис Годунов“, а през 1968 - в „Дон Жуан“. Гяуров е пял под палката на легендарния австриец в десетки спектакли. „Той е може би съвършената представа за певеца актьор“, казва Караян в интервю за австрийската телевизия.
Гастроли на Гяуров се редуват през 90-те години в Ковънт Гардън, Залцбург, Париж, Токио, Маями, Торонто, Цюрих, лондонския Албърт хол. Метрополитън отбелязва четвъртвековното им сътрудничество с концерт, в който на българина партнират Френи, Павароти, Доминго.
По-голяма част от живот и кариерата си на оперен певец Николай Гяуров прекарва в Италия, със съпругата си - именитата италианска певица Мирела Френи, с която имат дълбока духовна връзка. Там той умира на 74 години на 2 юни 2004 година.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел