Априлското въстание е събитието, което довежда до Цариградската конференция, до Руско-турската война, до Санстефанския догорвор

Николай Василев*, политолог

Ако попитате американците с какво свързват датата 3-ти септември, малко от тях ще си припомнят договорите сключени в Париж и Версай през 1783, между представители на английския крал от една страна и на САЩ, Франция и Испания от друга. Американците празнуват независимостта си на 4 юли, денят, в който през 1776 година те сами обявяват началото на своята държава. 
Малко гърци знаят кога точно през февруари 1832 година е подписан Цариградският договор между великите сили и Османската империя, който регулира създаването на независимото гръцко кралство. Те празнуват своето освобождение на 25 март – денят, в който през 1821 година сами са започнали въстанието довело в крайна сметка до тяхното освобождение.
Всяка година около 3 март у нас започва дискусия, дали нашият национален празник не трябва да се промени. Тази година дори започна подписка настояваща за това. В дискусията често се преплитат два въпроса. Дали 3-март изобщо трябва да е празник и кога да честваме националния си празник – на деня на Освобождението от Османската империя, на деня на Независимостта, или може би на 24 май, деня на българската писменост и култура...
Без да влизам във втората част на дебата, мисля, че по примера на Америка, Гърция и други страни трябва да честваме Освобождението на деня, когато е започнал въоръженият конфликт, довел след много перипетии 

до възраждането на Българската държава

Няма да е пресилено да кажем, че тя се роди на 20 априлий 1876 пред Каблешковата къща, но бързо обхвана много части на страната. Не трябва да го свързваме само с героичните битки при Зли Дол и Дряновския манастир, с Ботевата чета и с Разловския бунт в Македония, организиран от групата „Българска зора“. Априлското въстание е събитието, което довежда до Цариградската конференция, до Руско-турската война, до Санстефанския догорвор, до Берлинския договор и в крайна сметка връщането на България на политическата карта на Европа. 

Кървавото писмо е нашата декларация на независимостта

Не сме единствената страна, която е постигнала своето освобождение едва след намесата на чужди сили. САЩ можеше и да не успеят да победят Британската империя, без намесата на Франция и Испания във войната. Гърция със сигурност сама нямаше да победи Османската империя. Освобождението на България можеше и да не се състои без Руско-турската война. Но първата пушка в международния конфликт довел до нашето частично Освобождение пукна край моста в Копривщица! Там, а не в Москва ние като народ сами започнахме войната довела до нашето Освобождение.
През 2015 година народни представители от Реформаторския блок предложиха 1-ви май освен като ден на труда да се празнува и като ден на Априлското въстание (по нов стил). Предложението беше отхвърлено от депутатите на ГЕРБ, БСП и ДПС.
Може би е време отново да настояваме 20 април да се чества официално като ден на Свободата!

*  Николай Василев е политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".