Преди 73 години на днешния ден Централният комитет на Българската работническа партия взема решение за създаването на Партизанско движение в България. Затова според родните историци 24 юни се приема като рожден ден на българските партизани.

Официалната история представя партизанското движение в България като серия от въоръжени действия, организирани от БКП по време на Втората световна война. Обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 година и се изразява във въоръжени партизански действия срещу Вермахта и държавната власт в България, включително и терористични атаки. То е подкрепяно предимно от просъветски и прокомунистически ориентирани симпатизанти и активисти. Участниците в партизанското движение са наричани и шумкари.

За разлика от окупираните от Хитлер страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което е официален участник в Тристранния пакт по време на Втората световна война. Този факт дава отражение върху размаха, целите на движението и конфликта, който има характер на Гражданска война.

Има обаче и историци, които настояват фалшификацията и митологизирането на партизанското движение у нас да бъде преустановена. Според проф. Пламен Цветков партизаните са обикновени терористи, разбойници, които са действали извън закона, вместо да защитават каузите си по демократичния парламентарен ред.

След преврата на 9-ти септември 1944 г. партизаните се оказват новата господстваща прослойка в страната за няколко десетилетия напред. Бригада „Чавдар” заема водещи позиции и нейни представители 45 г. са на върха на БКП и държавата. Въпреки демократичния преход, който започна след 10-и ноември 1989 г. и днес на власт са децата на партизаните. Само че вместо да се крият в гората, са окупирали институциите, превърнали са се в новите милионери и „аристократи”. От 25 години те държат финансовата и икономическата власт в държавата и водят тиха гражданска война с народа.