На 17 август 986 г. византийският император Василий II претърпява най-голямото поражение, в походите си за покоряване на България. Битката се разиграва при Траянови врата (на гръцки: Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού). Тя е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси с позорно бягство.
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.
Провалът на похода в България през 986 г. е удар върху усилията за укрепване на едноличната власт на Василий II във Византия. Скоро след битката при Траянови врата в Мала Азия избухва въстание на местни аристократи, които издигат претенденти за императорския престол и се борят срещу Василий в продължение на три години. В България също настъпват междуособици, но те са преодолени сравнително по-бързо с убийството на Арон и установяването на самовластието на Самуил.
Според повечето извори в деня на грандиозното поражение край Траянови врата Самуил научава и за тайните преговори между Арон и Василий за сепаративен мир. Разкрива и замислите му - да бъде убит. Така започва скандалът между двамата братя, който завършва със смъртта на Арон и целия му род. Единствен оцелява синът му Иван Владислав, защото за неговия живот се застъпва Самуиловият син Гавраил Радомир. След смъртта на Арон цяла България минава в ръцете на Самуил.
В народните предания обаче остава съмнението, че пролятата братска кръв лежи в основата на голямата трагедия, която застига Самуиловите войни и самия цар.
Фактор
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.
Провалът на похода в България през 986 г. е удар върху усилията за укрепване на едноличната власт на Василий II във Византия. Скоро след битката при Траянови врата в Мала Азия избухва въстание на местни аристократи, които издигат претенденти за императорския престол и се борят срещу Василий в продължение на три години. В България също настъпват междуособици, но те са преодолени сравнително по-бързо с убийството на Арон и установяването на самовластието на Самуил.
Според повечето извори в деня на грандиозното поражение край Траянови врата Самуил научава и за тайните преговори между Арон и Василий за сепаративен мир. Разкрива и замислите му - да бъде убит. Така започва скандалът между двамата братя, който завършва със смъртта на Арон и целия му род. Единствен оцелява синът му Иван Владислав, защото за неговия живот се застъпва Самуиловият син Гавраил Радомир. След смъртта на Арон цяла България минава в ръцете на Самуил.
В народните предания обаче остава съмнението, че пролятата братска кръв лежи в основата на голямата трагедия, която застига Самуиловите войни и самия цар.
Още от От редактора
На тази дата преди 35 г. Азербайджан се откъсва от Съветския съюз и обявява независимост
На 30 август 1991 г. Азербайджан приема Декларация за държавна независимост на републиката. На проведения референдум със запитване дали хората приемат държавната независимост на страната, отговорът на гласоподавателите е „да“.
84 години памет за Данаил Николаев – генералът, който поведе българската войска към Съединението
Данаил Николаев остава в историята като Патриархът на българската войска – опълченец при Шипка, командир при Съединението и Сръбско-българската война, два пъти военен министър и първият генерал от пехотата. Кален в сраженията, той поставя отечеството над всичко.
Преди 67 години БКП закрива лагера на смъртта "Белене", но за жертвите и съсипаните съдби все още няма възмездие
След идването на демокрацията започва дело за комунистическите лагери, което обаче е провалено от функционери и магистрати, свързани с управляващата тогава БСП.