16 Януари, 2026

101 години без големия Димчо Дебелянов

101 години без големия Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов

Днес се навършват точно 101 години от смъртта на великия поет. Представител на модерната поезия у нас, неговата лирика е силно повлияна от естетиката на П.Славейков и поетиката на Яворов, от поезията на френските символисти. Създател на символистичната елегия, Дебелянов става родоначалник на поемния жанр в българската литература.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик.

В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните.

Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г. в близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) едва 29-годишен.

Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (днес Сидирокастро).

Четири години след смъртта му Николай Лилиев, Димитър Подвързачов и Константин Константинов издават първата му книга.

През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета.

Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1957 г. е превърната в къща музей.

От много години под патронажа на Дирекция на музеите (Копривщица) и Община Копривщица в родното му място се провеждат „Дебелянови вечери“ и се връчва Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“.

Името на Димчо Дебелянов носи морски на Антарктика.

КРЪСТОПЪТ НА БЪДЕЩЕТО

 
Сред вековни, неспирни борби, 
на уречен, свещен кръстопът 
ще се срещнат две вражи съдби.
 
Неспокойни на стан ще се спрат 
там два свята. - Далечни тръби 
в притаения мрак ще зоват.
 
И ще кажат едните тогаз: 
"Ний вещаем безбрежен простор - 
волността, светлината са с нас!"
 
Ще откликнат: "Прогнилий затвор 
нам е драг, с своя ужас и мраз - 
на отчаян ний идем отпор!"
 
И ще бъде тържествен часът, 
дългочакан след глухи борби, 
час на светла победа и смърт.
 
Под напевът на бойни тръби 
в царствен блясък ще пламне светът. 
О, бой сетен на вражи съдби,
 
O, далечен, свещен кръстопът!

Сподели:

Коментари (0)

Преди 34 години България първа призна Македония, но Скопие не помни...

Преди 34 години България първа призна Македония, но Скопие не помни...

Но в историята с право това трябва да бъде присъдено като постижение на Филип Димитров, по това време премиер на България

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

НЕБЕСНА ЧИТАНКА

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали