15 Юли, 2026

Хари Кросби – поетът на "Черното слънце"

Хари Кросби, снимка: Уикипедия

НЕБЕСНА ЧИТАНКА

На 4 юни 1898 г. е роден Хари Кросби – една от най-необичайните и загадъчни фигури в американската литература на XX век. Поет, издател, бохем и авантюрист, той сякаш никога не е приемал живота като поредица от разумни решения. За него съществуването е било пламък, който трябва да гори ярко, дори с риск да изгори преждевременно.

След ужасите на Първата световна война Кросби се установява в Париж – тогавашната столица на свободния дух и изгубеното поколение. Там, заедно със съпругата си Керес, създава легендарното издателство Black Sun Press, което публикува творби на автори като Джеймс Джойс, Ърнест Хемингуей и Д. Х. Лорънс. Така Кросби оставя следа не само като поет, но и като човек, помогнал на модерната литература да намери своя глас.

Поезията му е обсебена от слънцето, любовта, смъртта и жаждата за абсолютна свобода. В стиховете му има едновременно възторг от живота и предчувствие за неговата крехкост. Неслучайно мнозина го описват като романтик, роден в неподходящо време.

За Кросби слънцето има особено символика. То не е просто природен образ, а почти религия. Неслучайно литературните изследователи често го наричат „поетът на Черното слънце“ - човек, който вижда в светлината едновременно живот и самоунищожение.

Животът на Хари Кросби завършва трагично през 1929 г., когато е само на 31 години. Но краткият му път през света напомня за комета – ослепително ярка, която е невъзможно да бъде пренебрегната, останала завинаги в паметта след като е изчезнала от хоризонта.

РИТУАЛ

Венера спи с Огъня
защото зимата е студена.

С Ехото –
със звука на странни стъпки,
злато върху злато,
преминаващи през вратата.

С Любовта –
когато тя отива към Слънцето
и повече не я вижда светът.

Сред фенери и факли,
сред развени знамена,

тя и Слънцето
не принадлежат на този свят.

Сподели:
Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала

Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала

На 14 юли 1877 г. османски редовни части и башибозук нападат село Гюнели махле (днешна Любенова махала), където по данни на следствената комисия, изпратена от Цариград, само в църквата и двора ѝ са убити 1013 души

Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас

Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас

По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части

Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги

Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги

Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.

Коментари (0)