Хари Кросби – поетът на "Черното слънце"

На 4 юни 1898 г. е роден Хари Кросби – една от най-необичайните и загадъчни фигури в американската литература на XX век. Поет, издател, бохем и авантюрист, той сякаш никога не е приемал живота като поредица от разумни решения. За него съществуването е било пламък, който трябва да гори ярко, дори с риск да изгори преждевременно.

След ужасите на Първата световна война Кросби се установява в Париж – тогавашната столица на свободния дух и изгубеното поколение. Там, заедно със съпругата си Керес, създава легендарното издателство Black Sun Press, което публикува творби на автори като Джеймс Джойс, Ърнест Хемингуей и Д. Х. Лорънс. Така Кросби оставя следа не само като поет, но и като човек, помогнал на модерната литература да намери своя глас.

Поезията му е обсебена от слънцето, любовта, смъртта и жаждата за абсолютна свобода. В стиховете му има едновременно възторг от живота и предчувствие за неговата крехкост. Неслучайно мнозина го описват като романтик, роден в неподходящо време.

За Кросби слънцето има особено символика. То не е просто природен образ, а почти религия. Неслучайно литературните изследователи често го наричат „поетът на Черното слънце“ - човек, който вижда в светлината едновременно живот и самоунищожение.

Животът на Хари Кросби завършва трагично през 1929 г., когато е само на 31 години. Но краткият му път през света напомня за комета – ослепително ярка, която е невъзможно да бъде пренебрегната, останала завинаги в паметта след като е изчезнала от хоризонта.

РИТУАЛ

Венера спи с Огъня
защото зимата е студена.

С Ехото –
със звука на странни стъпки,
злато върху злато,
преминаващи през вратата.

С Любовта –
когато тя отива към Слънцето
и повече не я вижда светът.

Сред фенери и факли,
сред развени знамена,

тя и Слънцето
не принадлежат на този свят.