13 Януари, 2026

Комунисти и националисти не трябва да стигат до властта, за да е мирен светът

Комунисти и националисти не трябва да стигат до властта, за да е мирен светът

Нацистки и съветски войници заедно на общия парад

Когато народите се водят по акъла им, винаги са давали жертви

Александър Йорданов, Фейсбук

Когато през август 1939 г. Германия и Съветският съюз сключват договор за подялбата на Европа и света, десетки милиони хора не знаят, че много скоро им предстои да загинат в световна война. Ако днес населението на България е около 7 милиона, то в тази предизвикана от комунисти и националсоциалисти война са унищожени около 10 Българии. През септември 1939 г. генерал Гудериан подготвя немското приветствие за съвместния нацистко-болшевишки марш по улиците на окупирания от двете съюзнически армии град Брест.

То гласи:

„Германската армия приветства работническо - селската Червена армия. Ние, германските войници, желаем да влезем с войниците на Червената армия в добри войнишки отношения. Руският войник се е ползвал у нас винаги с уважение. Това и в бъдеще трябва да остане така.” 

И, както подобава, съюзниците си стискат ръцете, прегръщат се, „Ура” и „Хайл Хитлер” огласят малкото градче, сетне заедно маршируват парадно и всичко тръгва по "мед и масло". Те нападат, завладяват, трепят и убиват и наистина си дялкат парчета от Европа. Но историята многократно е давала примери как се скарват помежду си съюзници. Справка - нашата българска история от 1913 г. Тогава именно поетът Любомир Бобевски пише:

„Поехме ний ръка на брат,
У вас душа се крила ад...”

Та и руснаците, като бавно загряващи реотани, едва две години по-късно – на 22 юни 1941 г., "загряват" какво всъщност е подписал "другарят Молотов" на 23 август 1939 г. Подписал е да ги унищожи. И те наистина дават най-много жертви във войната, която сами са започнали. И така винаги е било в историята, когато народите се водят по акъла на комунисти или националисти. Но кое е любопитното? Любопитното е, че същия генерал Гудериан, радетел за „добри войнишки" германо-съветски отношения, повежда на 22 юни 1941 г. своята танкова дивизия към съветската граница. „Работническо-селската” армия е в шок, защото само до преди ден е тренирала как тя нападне германските "братушки". А сега изведнъж се оказва, че трябва да се отбранява. Но това е дълга история, но е факт, че така започва МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА СЪВЕТСКО-ГЕРМАНСКА ВОЙНА. Десетки милиони мъже, жени и деца загиват и няма спор, че Втората световна война е най-трагичната война в човешката история. 

Вината за нея на нацисти и болшевики е доказана. И едните, и другите са искали да изградят свят по свой образ и подобие. Националсоциалистите щяха расово да ни "оправят", а интернационалсоциалистите, т.е. комунистите щяха да трепят капитализма и империализма, за да могат те да станат капиталисти и империалисти. И едните и другите донесоха на света само едно – неизмеримо страдание, унищожен живот. 

Веднага след войната Германия осъди нацизма и с всичко, което прави като държава след 1945 г. доказва, че има волята и достойнството да работи и гради един мирен, демократичен, цивилизован, спокоен и сигурен свят. И стана лидер на европейското обединение. Наследникът на СССР, днешна Русия, разтури бившата съветска комунистическа партия, разтури и държавата СССР, но не скъса с болшевишките агресивни практики. Точно обратното. Тя непрестанно провокира Европа и света, дрънка оръжие, напада съседни държави и народи. Затова и днес, в навечерието на 22 юни, денят в който през 1941 г. националсоциалисти и болшевишки се изправят в смъртна схватка един срещу друг, народите трябва да знаят поуката. И тя е, че комунисти и националисти не трябва да стигат до властта, за да е мирен света.

Сподели:

Коментари (0)

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

9 януари винаги ще ни напомня за връзката със сивия вълк и замесването на името на България с атентата срещу покойния вече папа Йоан Павел Втори