В съдбоносните дни от 2 до 9 септември 1944 г. Константин Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии. То прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България и да избегне вероломното нахлуване на Червената армия.
За седмицата, през която е на власт правителството на Муравиев, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. Това е официалната версия, но по-късно става ясно, че забавянето е станало умишлено, с въздействието на съветското разузнаване, а целта е била ръцете на Сталин при окупирането на България да бъдат развързани. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се във война едновременно от една страна със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.
И въпреки това на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов.
Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Освободен от затвора през 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г. Издъхва в мизерия и забрава през януари 1965 г., но в българската история ще остане последният държавник, дръзнал да спре окупацията на страната от Съветския съюз.
Фактор
За седмицата, през която е на власт правителството на Муравиев, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. Това е официалната версия, но по-късно става ясно, че забавянето е станало умишлено, с въздействието на съветското разузнаване, а целта е била ръцете на Сталин при окупирането на България да бъдат развързани. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се във война едновременно от една страна със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.
И въпреки това на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов.
Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Освободен от затвора през 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г. Издъхва в мизерия и забрава през януари 1965 г., но в българската история ще остане последният държавник, дръзнал да спре окупацията на страната от Съветския съюз.
Още от От редактора
112 години от трагичната смърт на Пейо Яворов
И днес неговото поетично и драматургично творчество продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да са във фокуса на редица изследователи и публично внимание
Преди 34 години: „Сини мравки“ и ченгета от ДС свалят правителството на Филип Димитров
И до днес Филип Димитров остава единствения политик в най-новата българска история, поискал вот на доверие
Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията
Опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници