Николай Лилиев
ЗАЩО ми вдъхна тоя чуден дар,
пред всеки поглед сам да се разтварям,
като ненужна жертва да изграям
на любовта пред вечния олтар;
сърцето ми да бъде нежен съд
на цъфнали надежди и копнежи
и в своята самотност да бележи
измамите всред земния си път?
Защо ми даде тия светлини,
да ме обливат с острия си блясък
и да разкриват сънния захлас
на дните ми, отплиснали вълни,
събудени от делничния крясък
на земното, в което чезна аз?
Още от От редактора
52 години памет за Г.М. Димитров – политикът, воювал за демокрация с тоталитарния режим
През 1941 г. партийният лидер успява да напусне нелегално страната, а 1944 г. се завръща в България, където е посрещнат от стотици хиляди негови последователи
Стамболийски преди 105 години: Какво ви носим? Смърт...
С подписването на унищожителния за България Ньойски мирен договор от 27 ноември 1919 година страната ни изпада в тежка международна изолация
79 години памет за войводата Димитър Маджаров - спасителят на тракийските българи
Наричан от сподвижниците си Маришки, той е един от големите български войводи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната тракийска революционна организация