Борис Христов

Мъглата като балтон е провесила празни ръкави -

обличам балтона, направен по моята мярка.

И моля се - никого в тая нощ не забравяй,

господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.

Дай на бедняка спокойствие - до обяд да подреме,

пари на глупака - да се ядосва, когато ги харчи,

помогни на джуджето от бъчвата мед да си вземе

и да намери в театъра своето място играча;

покани на вечеря поета - напълни му писалката

и овес дай на коня му, вместо да слуша стихове,

поседни до самотника в дългото негово чакане

и кихни зарад болния с най-сладкото кихане;

избери за палача някое друго призвание,

смачкай кърлежа, който кара жената да бяга,

затегни в самолета на децата коланите

и отведи до леглото стареца, който си ляга;

дай на мъртвия нощна шапка и хубава книга,

рай направи за дървото, което на ъгъла чака...

А на мен помогни в тая нощ у дома да пристигна

и да измия, господи, нозете на моята майка.