Николай Лилиев
О господи, благослови нощта
на своя син без име, без родина,
осъден безутешно да проклина
сред глухите падини на скръбта.
Той спира сам с молитва на уста
и морен чака някой да разтвори
градината на звездните простори
сред блясъка на твойта чистота.
Протяга нецелунати ръце
и слага своите доспехи бранни,
и своите несбъднати желания,
и своето пронизано сърце.
Благослови го в тоя тъмен час
и изведи го в морната дъбрава
на тиха и прощаваща забрава,
отгдето той ще чува твоя глас!
И с тихите вълни на вечерта,
които мрачината ще погребе,
ще се възема, грейнала, към тебе
на свята благодарност песента.
Коментари (0)