Николай Лилиев
О господи, благослови нощта
на своя син без име, без родина,
осъден безутешно да проклина
сред глухите падини на скръбта.
Той спира сам с молитва на уста
и морен чака някой да разтвори
градината на звездните простори
сред блясъка на твойта чистота.
Протяга нецелунати ръце
и слага своите доспехи бранни,
и своите несбъднати желания,
и своето пронизано сърце.
Благослови го в тоя тъмен час
и изведи го в морната дъбрава
на тиха и прощаваща забрава,
отгдето той ще чува твоя глас!
И с тихите вълни на вечерта,
които мрачината ще погребе,
ще се възема, грейнала, към тебе
на свята благодарност песента.
Още от От редактора
На днешния ден преди 86 г. България си връща Южна Добруджа
Също на днешния ден, но през 1916 г., войските на славния генерал Иван Колев разбиват обединените сили на руснаци и румънци и освобождават Добрич
7 септември: Денят, в който замлъква завинаги гласът на Георги Марков - най-големият критик на Тодор Живков
Убийството се превръща в едно от най-емблематичните престъпления по време на Студената война и става известно като "българският чадър". Агент "Пикадили" косвено признава за убийството
141 години от Съединението - най-българският порив за независимост и свобода
Паметното събитие получава своето дипломатическо и международно признание едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенският акт на Великите сили