Николай Лилиев

О господи, благослови нощта

на своя син без име, без родина,

осъден безутешно да проклина

сред глухите падини на скръбта.

Той спира сам с молитва на уста

и морен чака някой да разтвори

градината на звездните простори

сред блясъка на твойта чистота.

Протяга нецелунати ръце

и слага своите доспехи бранни,

и своите несбъднати желания,

и своето пронизано сърце.

Благослови го в тоя тъмен час

и изведи го в морната дъбрава

на тиха и прощаваща забрава,

отгдето той ще чува твоя глас!

И с тихите вълни на вечерта,

които мрачината ще погребе,

ще се възема, грейнала, към тебе

на свята благодарност песента.