Николай Лилиев
О господи, благослови нощта
на своя син без име, без родина,
осъден безутешно да проклина
сред глухите падини на скръбта.
Той спира сам с молитва на уста
и морен чака някой да разтвори
градината на звездните простори
сред блясъка на твойта чистота.
Протяга нецелунати ръце
и слага своите доспехи бранни,
и своите несбъднати желания,
и своето пронизано сърце.
Благослови го в тоя тъмен час
и изведи го в морната дъбрава
на тиха и прощаваща забрава,
отгдето той ще чува твоя глас!
И с тихите вълни на вечерта,
които мрачината ще погребе,
ще се възема, грейнала, към тебе
на свята благодарност песента.
Още от От редактора
Преди 151 години британски капитан за първи път преплува Ламанша
Българският маратонец Петър Стойчев постави нов рекорд за преплуване на Ламанша през 2007 година
Памет за героите! На 11 август 1877 г. е решителната битка за Шипка
По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души, турците минават към отбрана,
Преди 111 години е полетял първият български самолет
Неговият създател Асен Йорданов става почетен гражданин на Ню Йорк, а името му е вписано и в паметта на мегаполиса - на летище “Ла Гуардия” поставят възпоменателна плоча с името му, а в музея “Ер спейс” са изложени негови лични вещи