ВСРЕД ЕСЕННОТО ЗАПУСТЕНИЕ...
Николай Лилиев
Всред есенното запустение
пред вас съм пак, о дървеса!
Аз нося вашето смирение
и тъмните ви небеса.
Като бездомните ви листи,
угасвам тъжен и самин,
и мойте блянове са чисти,
и мойте сълзи са рубин.
Разбирам глухата ви песен,
и вашия безимен плач,
и в мене лъха морна песен,
и в мене пада скръбен здрач.
По моите безлистни клони
не тегне грозд, не тегне плод,
и моята въздишка гони
слънца в незнаен небосвод.
И моите мечти бездомни
ридаят в ледните мъгли
и мойто минало не помни
лъка на влюбени стрели.
И пия мълком аз забвение
от всяка бликнала роса.
Всред есенното запустение
аз пак съм ваш, о дървеса!
Още от От редактора
Съединените щати честват 250 години държавност
На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ
Умира Георги Димитров, но истината за неговата роля все още разделя България
77 години след смъртта на Вожда, както още са го наричали, българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му
Преди 314 г. е роден Жан-Жак Русо, който от своя век каза: Човекът е окован във веригите на институтите
На 28 юни през 1712 г. в Женева се ражда бъдещият влиятелен френски просветител с енциклопедични познания Жан-Жак Русо. Разсъжденията му са толкова радикални за времето си, че романът „Емил или за възпитанието“ е изгорен в Париж, а в Женева и книгата му „Общественият договор“, а в Хага, Париж и Женева горят пред всички „Писма от Юра“, обявени от църквата за „противни на бога“.