На 3 август 1903 година, в разгара на Илинденско-Преображенското въстание въстаници от Вътрешната македоно-одринската революционно организация (ВМОРО) обявява създаването на Крушевската република.
Нейното съществуване трае само 10 дни, но в историята остава като една от светлите страници на потушеното в кръв Илинденско-Преображенско въстание.
Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски в Крушево – днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република.
След координарано нападение върху казармата, пощата и общината, градът е превзет от организацията. Неговото управление поема въстаническият щаб на района. Негови членове са Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката. Много скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов. Всички четници са разпределени в 8 отряда на Питу Гули (трети отряд), Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.
Последва свикването на Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска и влашка).
Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю, но дейтвителният водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.
Осменската власт обаче не остава безучастна към случващото се в Крушево. Още на 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми.
Фактор
Нейното съществуване трае само 10 дни, но в историята остава като една от светлите страници на потушеното в кръв Илинденско-Преображенско въстание.
Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски в Крушево – днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република.
След координарано нападение върху казармата, пощата и общината, градът е превзет от организацията. Неговото управление поема въстаническият щаб на района. Негови членове са Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката. Много скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов. Всички четници са разпределени в 8 отряда на Питу Гули (трети отряд), Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.
Последва свикването на Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска и влашка).
Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю, но дейтвителният водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.
Осменската власт обаче не остава безучастна към случващото се в Крушево. Още на 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми.
Още от От редактора
Бурмов става първият премиер на България: Дипломация между турското влияние и руската зависимост
Кабинетът, укрепил основите в устройството на страната, в много отношения се опитва да се освободи от шапката на руското влияние. Управлението е съставено от Батенберг под зоркото око но Русия, а решенията по вътрешнополитическата ситуация са съобразени с вижданията на цар Александър ІІ
Съединените щати честват 250 години държавност
На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ
Умира Георги Димитров, но истината за неговата роля все още разделя България
77 години след смъртта на Вожда, както още са го наричали, българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му