Според народното предание на 3 юни 1773 г. при обиколките си из българските земи, разнасяйки своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите издъхва монахът Паисий Хилендарски.
Предполага се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св. Георги - квартал на Асеновград, известен в онези времена като Станимъка).
Авторът на „История славянобългарска“ се сочи за основоположник на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година, а делото му остава част от националната ни идентичност.
Сведенията за живота на Паисий Хилендарски се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. В тях става ясно, че е роден през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Най-сериозната научна хипотеза в българската историография казва, че Паисий Хилендарски е син на Михаил Хаджи Вълчев и брат на Лаврентий (Лазар) Хилендарски ихаджи Вълчо, които по произход са от Банско.През 1745 година се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. През 1758 година пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които ще му послужат за написването на основния си труд. „История Славянобългарска“ е завършена през 1762 година в Зографския манастир, след като Паисий напуска обителтазаради раздор с останалите монаси.
Известни са около 60 преписа на книгата му, като първият е на Софроний Врачански (1765), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 година под заглавие „Царственик“ след силна редакция от Христаки Павлович.
Фактор
Предполага се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св. Георги - квартал на Асеновград, известен в онези времена като Станимъка).
Авторът на „История славянобългарска“ се сочи за основоположник на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година, а делото му остава част от националната ни идентичност.
Сведенията за живота на Паисий Хилендарски се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“, вписванията в хилендарските кондики и някои писма. В тях става ясно, че е роден през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Най-сериозната научна хипотеза в българската историография казва, че Паисий Хилендарски е син на Михаил Хаджи Вълчев и брат на Лаврентий (Лазар) Хилендарски ихаджи Вълчо, които по произход са от Банско.През 1745 година се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. През 1758 година пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които ще му послужат за написването на основния си труд. „История Славянобългарска“ е завършена през 1762 година в Зографския манастир, след като Паисий напуска обителтазаради раздор с останалите монаси.
Известни са около 60 преписа на книгата му, като първият е на Софроний Врачански (1765), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 година под заглавие „Царственик“ след силна редакция от Христаки Павлович.
Още от От редактора
Славната битка на цар Самуил преди 1024 години, когато превзема Одрин (Адрианопол)
С победата над града българският цар нанася тежък удар по византийските опити за инвазия в българските земи. Цар Самуил прави почти невъзможното, удържа разпокъсана България да не бъде взета от Византия години наред.
Преди 83 години Цар Борис III за последно се среща с Хитлер
За първи път фюрерът е ядосан по време на срещите си с българския държавник, когото много уважавал, раздялата е хладна, а само след две седмици Борис III умира
Преди 151 години британски капитан за първи път преплува Ламанша
Българският маратонец Петър Стойчев постави нов рекорд за преплуване на Ламанша през 2007 година