На днешната дата през далечната 1371 година издъхва цар Иван Александър. Той е сред малцината владетели за, които до нас е достигнала информация за последните им дни. Според старобългарския правопис името му се изписва ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ, а в родната история е сред царете, управлявал най-дълго държавата - от 1331 до 1371 година.
Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Страцимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин, Иван Александър е една от най-влиятелните фигури в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи на гъвкавата му династична политика. Владее отлично гръцки (на преговорите с императора Андроник III през 1332 г. и превод на гръцко възвание от 1351). Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.
Дългото му управление започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически планове. В последните му години Българското царство е разделено и отслабено, което при неговите наследници довежда до падане под османско-турска власт
Докато авторитетът на царската власт запада, през страната преминава епидемия от чума (ок. 1348 г. и по-късно), а сред населението се появяват деморализация и ереси. Много области в Тракия страдат от набезите на османските турци.
В последния период (1365-1371 г.) от управлението на Иван Александър България търпи поражения, когато се бори против унгарското нахлуване във Видинското царство (1365-1369 г.) и срещу граф Амадей VI Савойски при похода му към българското Черноморие (1366-1367 г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Иван Александър османската експанзия в Тракия засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са Пловдив и Стара Загора. Накрая той фактически разделя царството между синовете си Иван Шишман (владетел на Търновското царство) и Иван Страцимир (Видинското царство). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните български владетели.
Фактор
Иван Александър произхожда от рода Шишман, син на Страцимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.
Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин, Иван Александър е една от най-влиятелните фигури в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи на гъвкавата му династична политика. Владее отлично гръцки (на преговорите с императора Андроник III през 1332 г. и превод на гръцко възвание от 1351). Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.
Дългото му управление започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически планове. В последните му години Българското царство е разделено и отслабено, което при неговите наследници довежда до падане под османско-турска власт
Докато авторитетът на царската власт запада, през страната преминава епидемия от чума (ок. 1348 г. и по-късно), а сред населението се появяват деморализация и ереси. Много области в Тракия страдат от набезите на османските турци.
В последния период (1365-1371 г.) от управлението на Иван Александър България търпи поражения, когато се бори против унгарското нахлуване във Видинското царство (1365-1369 г.) и срещу граф Амадей VI Савойски при похода му към българското Черноморие (1366-1367 г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Иван Александър османската експанзия в Тракия засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са Пловдив и Стара Загора. Накрая той фактически разделя царството между синовете си Иван Шишман (владетел на Търновското царство) и Иван Страцимир (Видинското царство). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните български владетели.
Още от От редактора
Преди 152 години излиза последният брой на в. "Независимост"
Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле..., пише Христо Ботев в последния си фейлетон, отпечатан в него
159 години от смъртта на Раковски - родолюбецът, прозрял колко убийствена е политиката на московците
Да помним завета му: Вечни мъки ни чакат в железните нокти на Русия...
И след 20 години Кремъл не може да изтрие черното петно от разстрела на Анна Политковская
Покушението над руската журналистка се превърна в едно от най-скандалните убийства в Русия при управлението на президента Владимир Путин