На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов. Той е обвинен от престъпния комунистически режим, наложен след 1944 година, в шпионаж, в поза на чужда държава. Още същия ден е произнесена присъда - 12 години лишаване от свобода. За 74-годишния духовник това наказание от комунистическата власт се равнява на екзекуция. Изпратен е в Шуменския затвор, но умира само два месеца по-късно – на 8 януари 1953 година.
Божи служител Иван Романов е епископ на Софийско - Пловдивския апостолически викариат. Роден е в Балтаджии (днес град Раковски). Ръкоположен е за свещеник на 21 януари 1901 година. На 6 юли 1942 година е избран за Софийско - Пловдивски апостолически администратор и за титулярен епископ на Присриана. На 4 октомври 1942 г. е ръкоположен за епископ.
Реално наказателната акция на престъпния комунистически режим срещу Иван Романов е част от репресивните мерки на БКП спрямо религиозните общности в България и опитът им да наложат с терор атеизма. Броят им достига до 40 души. От тях 28 (според други източници 27) са свещеници.
При налагането на комунистическия режим в България са избити без съд и присъда и по трудовите лагери и затворите още над 120 православни духовници. Тъжен факт е обаче, че и до днес БПЦ отказва да ги обяви за мъченици на Христовата вяра и постава паметна плоча с имената им.
След падането на комунизма католическата църква открива процес за беатификация на епископ Иван Романов, заедно с отците Флавиан Манкин и Фортунат Бакалски. От 17 ноември 1998 г. жертвата на комунизма носи титлата "Божи слуга".
Още от От редактора
71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души
През 1957 г. Международният съд в Хага осъжда България да изплати финансови обезщетения на семействата на жертвите по искове, заведени от Израел, САЩ и Великобритания - факто, който комунистическият режим заминат под килима
Славен ден: Преди 1215 години кан Крум разбива византийците на Никифор I
Битката при Върбишкия проход е грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год., който пада убит по време на бран
Да си спомним за Висоцки - бардът, когото властта не можа да накара да замълчи
Истината за неговата кончина едва ли някога ще излезе наяве, но за хората, които са го познавали и обичали, Висоцки ще остане завинаги “войн”, а песните му - "безсмъртни"